- В края на последната ледникова епоха.
- Ами Полинезия? Оня атол беше на морското дъно.
- Заради вулканично изригване.
- Е, това сигурно е допринесло за промяната на надморската височина, само че преди девет хиляди години морското равнище е било осемнайсет-двайсет метра по-ниско от сегашното.
- Мислиш, че трябва да търсим под водата?
Кийша отново се обърна към екрана и потупа с дистанционното управление по разтворената си длан.
- Като се замисля за обекта в Индия... за пътищата, които водят до него... разположението му с изглед към реката, която е текла там... Ако вземем предвид философията на построяване на колониите и приемем, че в тоя район има такава, аз не бих я търсила под замъка.
- А къде?
Айрънуд наблюдаваше големия екран, докато младата жена работеше с дистанционното. Въздушната снимка се смали и измести и кръстчето попадна върху поразително правоъгълна вдлъбнатина в брега, почти точно между двата полуострова.
- Обърнете внимание на цвета на водата.
Милиардерът разбра какво има предвид Кийша. В пространството между двата носа, в протежение на километър и половина, морето имаше млечносин оттенък. Точно след върховете им то почти незабавно придобиваше тъмнозелената окраска на открития океан.
- Смяташ, че колонията е някъде между двата носа, така ли?
- Аз бих построила там докове и складове - отвърна тя. — Но... ако трябваше да построя колония като оная в Индия, щях да прокарам пътищата от доковете до обекта ето тук.
Кръстчето отново се премести и застана над правоъгълната вдлъбнатина.
Айрънуд се втренчи в петънцето, в което сега се бяха превърнали руините на замъка, построен върху развалините на крепостта, в която може би беше роден крал Артур. Щеше да е адски вълнуващо да открие извънземна колония под тези останки - но той не даваше на Кийша толкова голяма заплата безпричинно.
- Ти си знаеш работата. Решението е твое.
Младата жена замахна с дистанционното във въздуха и на дисплея се появи кръг. Странната вдлъбнатина попадаше в абсолютния му център.
- Хайде, женки - извика тя на другите. С изключение на Франк, всички наблюдаваха големия екран. — Палете машините. Започваме насочено търсене на колония. На ония скали. Сто метра назад от ръба им, от сушата към морето. Да поставим квадратната мрежа. Франки - ти също.
Застаналият до масата за хранене Франк събра в шепа бонбонките си, изсипа част от тях в джоба на ризата си, а останалите в устата си и се затътри към работното си място.
- Ще поостанете ли, шефе? - попита Кийша. Айрънуд се изкушаваше.
- За колко време ще приключите със скалите?
Тя натисна няколко клавиша и цифрите в долния край на екрана се промениха.
- Те са на трийсетина метра над сегашното морско равнище, тъй че ако започнем оттам... да речем, десет квадрата... деветнайсет със застъпванията. На половинметрови пластове отдолу нагоре. По две минути на квадрат... - Кийша пресметна резултата. - Ако няма нищо, ще знаем със сигурност след двайсетина часа.
- А ако има нещо?
- Ако е в
- Обади ми се. Ще бъда горе.
Младата жена му подаде дистанционното.
- Поне сложете начало на купона.
Той се усмихна и взе устройството.
- Големият син бутон най-отгоре - насочи го Кийша и се обърна към хората си. - Превключваме на ГСРСА.
Айрънуд натисна бутона и всички цветове на дисплея се промениха в произволно избраните фалшиви нюанси, които улесняваха разграничаването на различните материали.
- Иии... започнахме! - обяви Кийша, когато на екрана запримигва бързо появяващата се и изчезваща триизмерна диаграма на колония.
Милиардерът ѝ върна дистанционното управление и ги остави да се забавляват.
Макар и неканен, Дейвид Уиър остана на четири и половина метра над тях, откъдето наблюдаваше всичко.
Мерит не откъсваше поглед от екраните в центъра за наблюдение, докато ръцете му се движеха по ключовете, плъзгачите и клавиатурата на пулта - следеше кадрите от преминаването на Дейвид Уиър по търговския пасаж преди повече от час.
След като го видя да влиза в магазин за сувенири, той отвори записите от наблюдателните камери вътре.
Младежът си купи суичър и две бейзболни шапки, получи голяма пазарска торба и натика раницата и якето си вътре.
Мерит се върна на кадрите от пасажа и проследи обекта сред пазаруващите туристи. Скрил лицето си под козирката на една от новите си шапки, Уиър спираше и разглеждаше всяка витрина. Шефът на сигурността уголемяваше образа и проучваше изложените стоки, но не установи друга система, освен нескопосан опит за заблуда. Каквото и да беше намислил, хлапакът знаеше, че го следят, и правеше всичко възможно да забави неизбежното си разкриване.
Когато стигна до края на пасажа, Уиър се вмъкна в мъжката тоалетна. Вътре нямаше камери. Може би отново се дегизираше.
След като превъртя на бързи обороти пет минути от записа, Мерит стигна до извода, че Уиър няма намерение да излезе.
- Какво прави вътре? - попита Айрънуд-младши.
Мерит изведнъж разбра.
