— Не мога да повярвам, че никога не съм идвала тук — прошепна Сиена. Гласът ѝ бе тих и пълен с почитание. — Това е… прекрасно.
Лангдън кимна и си спомни първото си посещение — на впечатляващ класически концерт с участието на световноизвестната пианистка Мариел Киймел. Макар първоначалното залата да била замислена като място за политически срещи и аудиенции при великия херцог, в днешно време тя обикновено се ползваше за представяния на прочути музиканти, лекции и галавечери — от историка Маурицио Серачини до уваженото със звездно присъствие черно-бяло откриване на Музея на Гучи. Лангдън понякога се чудеше какво ли би казал Козимо I, ако знаеше, че споделя строгата си зала с висши мениджъри и модели.
Вдигна поглед към огромните стенописи. Част от историята им беше и провал на рисувателната техника на Леонардо да Винчи, чийто резултат бил „размазан шедьовър“. Имаше и артистична „конфронтация“, подклаждана от Пиеро Содерини и Макиавели, които насъскали един срещу друг двама титани на Ренесанса — Микеланджело и Леонардо — и ги накарали да нарисуват стенописи на противоположни стени на една и съща зала.
Днес обаче Лангдън се интересуваше повече от една друга историческа забележителност в това помещение.
Cerca trova.
— Кой стенопис е на Вазари? — попита Сиена и огледа стените.
— Почти всички — отвърна Лангдън, защото знаеше, че като част от реновирането на залата Вазари и асистентите му бяха прерисували почти всичко по стените и по трийсет и деветте декоративни панела, украсяващи прочутия окачен таван.
— Но онази фреска там — продължи той и посочи надясно — е тази, заради която сме тук. „Битката при Марчано“.
Баталната сцена беше внушителна — седемнайсет метра дълга и висока повече от три жилищни етажа. Бе нарисувана с енергични мазки в различни нюанси на кафяво и зелено — пълна е агресия панорама с коне, копия, знамена и воини, биещи се на пасторален склон.
— Вазари, Вазари — прошепна Сиена. — И тук някъде е скрито тайното му послание?
Лангдън кимна и присви очи към горната част на огромния стенопис. Опитваше се да намери зеленото бойно знаме, на което Вазари бе написал загадъчното послание — CERCA TROVA
— Почти невъзможно е да се види без бинокъл — каза и посочи.
— Но в горната част в средата, ако се загледаш под двете ферми на хълма, има малко килнато зелено знаме и…
— Видях го! — каза Сиена.
На Лангдън му се прииска да има очите на по-млад човек.
