Тръгнаха един до друг към внушителната фреска и Лангдън вдигна очи, за да попие цялото ѝ великолепие. Най-после бяха тук. Единственият проблем бе, че Лангдън не беше сигурен защо са дошли. Постоя мълчаливо известно време, взирайки се в детайлите на шедьовъра на Вазари.
„Ако се проваля… ни чака смърт“.
Зад тях проскърца врата и чистачът с електрическата подочистачка надникна от прага. Сиена му махна приятелски и той ги погледа за миг, после затвори вратата.
— Нямаме много време, Робърт — каза тя. — Трябва да мислиш. Тази картина напомня ли ти нещо? Някакви спомени, каквито и да са?
Лангдън огледа хаотичната бойна сцена.
„Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.
Лангдън си бе мислил, че на стенописа вероятно има труп, чиито мъртви очи гледат с празен поглед към някоя подсказка в самата картина… или може би нанякъде другаде в залата. За нещастие имаше десетки трупове и никой от тях не бе забележителен по някакъв начин, ничии мъртви очи не бяха насочени в някаква специална посока.
„Истината се вижда единствено през очите на смъртта?“
Опита се да си представи свързващите линии между труповете и се зачуди каква ли форма ще се появи, но не стигна до нищо.
Главата му пулсираше, докато той трескаво се ровеше в дълбините на паметта си. Някъде там гласът на среброкосата жена не спираше да му нашепва: „Търси и ще намериш“.
„Какво да намеря?“ — искаше да извика Лангдън.
Затвори очи и бавно издиша. Опита да се освободи от всичките си мисли с надеждата да се свърже с инстинктите си.
„Варвари.
Вазари.
Cerca trova.
Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.
Инстинктът му подсказваше, че е на правилното място. И макар още да не беше сигурен защо, чувстваше, че само секунди го делят от мига, в който ще разбере какво е дошъл да търси.
Агент Брюдер се взираше с празен поглед в червените кадифени панталони и туниката във витрината пред себе си и ругаеше под нос. Екипът му бе претърсил цялата галерия, но от Лангдън и Сиена Брукс нямаше и следа.
„Специални служби! — помисли той гневно. — Откога някакъв си професор е в състояние да им се изплъзне? Къде са отишли, по дяволите?“
— Всички изходи са затворени — повтори един от неговите хора.
— Единствената възможност е още да са в парка.
Брюдер обаче имаше неприятното усещане, че Лангдън и Сиена Брукс са намерили изход.
— Пуснете пак хеликоптера — нареди той. — И местните власти да разширят обсега на претърсване извън стените.
Хората му се втурнаха да изпълняват задачата, а Брюдер се обади на шефа си:
