В края на алеята Лангдън отново се препъна. Този път тя го остави да лежи на земята, втурна се към улицата и започна да вика на някого. Робърт видя бледа зелена светлина на такси, паркирано пред болницата. Колата не помръдна — шофьорът несъмнено спеше Доктор Брукс продължи да крещи и бясно замаха с ръце. Накрая фаровете на таксито светнаха и то лениво се насочи към тях.
В края на алеята зад Лангдън рязко се отвори врата. Последваха бързи стъпки. Той се обърна и видя, че към него тича тъмна фигура. Опита се да се надигне, но лекарката вече го теглеше и го натикваше на задната седалка на спрелия с работещ двигател фиат. Робърт тежко се стовари отчасти на седалката, отчасти на пода, а тя се метна отгоре му и затръшна вратата.
Съненият шофьор се обърна и се вторачи в нахълталата в колата му странна двойка — млада жена с коса на опашка и медицинска престилка и мъж с кървяща ръка в съдрана болнична нощница. И тъкмо понечи да им каже да се разкарат от таксито му, когато страничното огледало избухна. Жената в черна кожа изхвърча от алеята, насочила пистолета си напред. Оръжието отново изсъска — в същия миг, в който доктор Брукс натисна главата на Лангдън надолу. Задният прозорец се пръсна и ги обсипа с парченца стъкло.
Шофьорът нямаше нужда от подканяне. Настъпи газта и таксито се понесе напред.
Лангдън се олюляваше на ръба на съзнанието. „Някой се опитва да ме убие?!“
Щом завиха зад ъгъла, доктор Брукс се надигна на седалката и хвана окървавената ръка на пациента си. Абокатът стърчеше накриво.
— Гледайте през прозореца — заповяда му тя.
Робърт се подчини. В мрака край тях профучаваха призрачни надгробни камъни. Някак си му се стори уместно, че минават покрай гробище. Усети, че лекарката внимателно опипва с пръсти абоката. После, без предупреждение, рязко го изтегли.
В главата му се стрелна пареща болка. Очите му се извъртяха и всичко потъна в чернота.
*Недей, Енрико! Моля те! (ит.) — Б. пр.
5.
Пронизителният звън на телефона откъсна погледа на Ректора от успокоителната мъгла на Адриатика и той бързо влезе в салона.
„Крайно време!“ — помисли си. Нямаше търпение да разбере какво се е случило.
Компютърният екран на бюрото му се беше съживил и го информираше, че входящото повикване идва от шведски телефон с гласово криптиране Сектра Тайгър Екс Ес, пренасочено през четири непроследими рутера.
Той си сложи слушалките.
— Ректора. Слушам — каза бавно и спокойно.
— Обажда се Вайента.
