Ректора долови в гласа ѝ необичайна нервност. Агентите му рядко се свързваха с него лично и още по-рядко оставаха на служба след провал като снощния. Въпреки това той се нуждаеше от човек на място, който да овладее кризата, и смяташе, че Вайента е най-подходяща за тази работа.
— Докладвам — каза тя.
Ректора мълчеше, с което ѝ даваше знак да продължи.
Вайента заговори безизразно, явно в опит да демонстрира професионализъм:
— Лангдън избяга. Онова нещо е у него.
— Ясно — след дълго мълчание отвърна Ректора. — Предполагам, че при първа възможност ще се обърне към властите.
Главният фасилитатор Лорънс Ноултън — седеше в личната си кабина в контролния център на кораба две палуби под салона — забеляза, че криптираният разговор на Ректора е свършил. Надяваше се, че получената новина е добра. През последните два дни шефът беше видимо напрегнат и всички на кораба усещаха, че се провежда някаква изключително важна операция.
„Залогът е невъобразимо голям. Дано Вайента да се е справила“.
Ноултън имаше опит в поддръжката на грижливо разработени планове, но трябваше да признае, че този конкретен сценарий се е провалил напълно — точно затова Ректора беше поел осъществяването му лично.
„Навлязохме в непознати води“.
Въпреки че в момента се провеждаха още пет-шест операции в различни точки на света, всички те се обслужваха от регионални представителства на Консорциума, което позволяваше на Ректора и неговите хора на борда на „Mendacium“ да се съсредоточат единствено върху този случай.
Преди няколко дни клиентът им се бе самоубил — бе скочил отвисоко във Флоренция, — но оставаше да изпълнят още множество платени от него услуги — конкретни задачи, възложени от него на организацията независимо от обстоятелствата — и Консорциумът възнамеряваше да продължи, както винаги.
„Имам заповед“ — помисли си Ноултън. Изобщо не се колебаеше дали да се подчини. Излезе от звукоизолираната си стъклена кабина и мина покрай няколкото работни места, едни прозрачни, други затъмнени, в които дежурните служители работеха по различни аспекти на същата тази операция.
Мина през главната контролна зала с нейния рядък пречистен въздух, кимна на техниците и влезе в малка ниша с десетина сейфа. Отвори един и извади яркочервена флашка. Според приложения към нея фиш във флашката имаше голям видеофайл, който клиентът им искал да пратят на някои основни медии в точно определен час на другата сутрин.
