Àä полностью

Анонимното изпращане нямаше да представлява проблем, но в съответствие с правилата за работа с всякакви файлове софтуерната програма за изпълнение на операцията посочваше видеофайла за проверка днес — едно денонощие преди изпълнението, — за да е сигурно, че Консорциумът ще разполага с достатъчно време за евентуално декриптиране, компилиране или други подготвителни действия, необходими преди пращането му в определеното време.

„Не оставяй нищо на случайността“.

Ноултън се върна в прозрачната си кабина, затвори тежката стъклена врата и се изолира от външния свят.

Натисна ключа на стената и стъклата моментално станаха непрозрачни. От съображения за сигурност всички стъклени офиси на „Mendacium“ бяха направени от стъкло с технологията за суспендирани частици. Прозрачността им лесно се контролираше с помощта на ток, който ориентираше или еднакво, или на случайна основа милиони миниатюрни пръчковидни частици, „суспендирани“ в стъклената плоскост.

Разпределянето на информацията беше крайъгълен камък на техния успех.

„Информирай се само за собствената си задача. Не споделяй нищо“.

Затворен в личното си пространство, Ноултън пъхна флашката в компютъра и отвори файла, за да го провери.

Екранът моментално почерня… и от тонколоните се разнесе тих плисък на вода. На дисплея бавно се появи образ… аморфен и тъмен. От мрака започна да се оформя сцена… пещера… или някаква грамадна зала. Вместо под имаше вода — като подземно езеро. Странно, водата изглеждаше осветена… сякаш отдолу.

Ноултън никога не беше виждал такова нещо. Цялата пещера сияеше в зловеща червеникава светлина и по бледите стени като пипала се гънеха отражения на вълнички. „Какво е… това място?“

Под неспиращия плисък на водата камерата се наклони надолу и започна да се спуска вертикално към осветената водна повърхност, докато не потъна под нея. Звуците стихнаха, заменени от злокобна тишина. Камерата продължи да потъва още няколко метра, после спря и обективът фокусира покритото с тиня дъно.

Там беше завинтена правоъгълна плоча от искрящ титан. На плочата имаше надпис.

НА ТОВА МЯСТО И НА ТОЗИ ДЕН

СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНИ ЗАВИНАГИ.

Отдолу бяха гравирани име и дата.

Името на техния клиент.

Датата… утре.

6.

Лангдън усети, че го повдигат яки ръце… измъкват го от унеса му и му помагат да слезе от таксито. Потръпна, когато босите му ходила стъпиха върху студената улична настилка.