На всеки един, когото хранеше Сиена, имаше стотици други, които я гледаха с безнадеждни очи. В Манила имаше шестчасови задръствания, задушаващо мръсен въздух и ужасна секс търговия, в която черноработниците бяха предимно деца, много от които продадени на сутеньорите от родителите си, които намираха утеха в мисълта, че децата им ще бъдат поне нахранени.
Насред хаоса на детската проституция, просия, джебчийство и какво ли не друго Сиена изведнъж се почувства парализирана. Навсякъде около себе си виждаше хора, в които е надделял първобитният инстинкт за оцеляване. „Когато се изправят пред пълното отчаяние и безизходица… човешките същества се превръщат в животни“.
Мрачната депресия се върна и я погълна. Сиена внезапно разбра какво представлява човечеството — вид на ръба на собствената си гибел.
„Сгреших — помисли си тя. — Не мога да спася света“.
Обхваната от пристъп на трескава мания, Сиена забърза през града, блъскаше хората и продължаваше напред в търсене на място, където да може да диша.
„Задушавам се в човешка плът!“
Докато тичаше, усещаше погледите върху себе си. Вече не се сливаше с тълпата. Беше висока и светлокожа, с руса опашка, която се развяваше зад нея. Мъжете я зяпаха, сякаш е гола.
Когато краката ѝ най-сетне отказаха, нямаше представа колко дълго е бягала и къде се намира. Избърса сълзите и мръсотията от очите си и видя, че се намира в някакъв бедняшки квартал — Цял град, построен от гофрирана ламарина и кашони. Навсякъде около нея се чуваше детски плач, а във въздуха се носеше воня на човешки екскременти.
„Минала съм през вратите на ада“.
—
„Колко?“
Сиена рязко се обърна и видя трима младежи, които я приближаваха, точеха лиги като вълци. Моментално разбра, че е в опасност, и се опита да отстъпи, но те я заобиколиха като хищници, ловуващи на глутница.
Сиена извика за помощ, но никой не обърна внимание на виковете ѝ. Само на четири-пет метра някаква старица седеше на автомобилна гума и белеше с ръждив нож глава стар лук. Дори не вдигна очи, когато Сиена изкрещя.
Когато младите мъже я сграбчиха и я замъкнаха в някакъв коптор, Сиена нямаше никакви илюзии относно онова, което предстои. Съпротивляваше се с всички сили, но те бяха яки и бързо я приковаха на някакъв стар мръсен дюшек.
Разкъсаха ризата ѝ и задраскаха меката ѝ кожа. Когато тя изкрещя, напъхаха ризата ѝ толкова дълбоко в устата ѝ, че Сиена си помисли, че ще се задуши. После я обърнаха по корем и притиснаха лицето ѝ в мръсното легло.
