Àä полностью

На лицето ѝ грейна усмивка и тя изпита рядък момент на щастие, когато отново си представи онази вълшебна вечер… вечер, която живо си беше припомнила само преди няколко часа, докато седеше във влака с Лангдън и Ферис.

Чикаго. Виелицата.

Януари, преди шест години… и в същото време сякаш бе вчера. Бъхтя през купчините сняг по брулената от вятъра Магнифисънт Майл, с вдигната яка срещу виелицата. Въпреки студа си казвам, че нищо не е в състояние да ме отклони от целта ми. Тази вечер е моят шанс да чуя великия Бернар Зобрист да говори… лично.

Залата е почти празна. Бертран излиза на сцената. Висок е… толкова висок… с изпълнени с живот зелени очи, които сякаш пазят всички тайни на света.

— Да вървят по дяволите празните аудитории! — заявява той. — Хотелът ми е на две крачки. Да идем в бара!

И ето ни там, шепа хора, в спокойно сепаре. Той говори за генетика, за населението и за най-новата си страст — трансхуманизма.

Питиетата се леят, а аз имам чувството, че се намирам на частна аудиенция с рок звезда. Всеки път, когато Зобрист поглежда към мен, зелените му очи запалват в мен абсолютно неочаквано чувство… дълбокия зов на сексуалното привличане.

Това е напълно ново усещане за мен.

А после оставаме сами.

— Благодаря ви за вечерта — казвам му малко завалено. — Вие сте изумителен учител.

— Ласкателство? — Зобрист се усмихва и се навежда към мен, краката ни се докосват. — С негова помощ можете да стигнете навсякъде.

Флиртът е определено неуместен, но е снежна нощ в пуст чикагски хотел и имам чувството, че целият свят е спрял.

— Е, какво ще кажете? — продължава Зобрист. — Едно последно питие в стаята ми?

Замръзвам. Давам си сметка, че сигурно приличам на животинче, попаднало под светлините на автомобил. Не зная как да го правя!

Очите на Зобрист проблясват топло.

— Нека позная — прошепва той. — Никога не сте били с прочут мъж.

Усещам, че се изчервявам, и се мъча да скрия бурята от емоции — смущение, вълнение, страх.

— Всъщност, честно казано, не ми се е случвало с никакъв мъж — отвръщам.

Зобрист се усмихва и се присламчва по-близо.

— Не зная какво сте чакали, но ви моля да бъда първият ви.

В този момент всички неловки сексуални страхове и скрупули от детството ми изчезват… изпаряват се в снежната нощ.

А след това съм гола в обятията му.

— Отпусни се, Сиена — прошепва той и търпеливите му ръце събуждат в неопитното ми тяло усещания, за чието съществуване не съм и подозирала.