Àä полностью

„Аз съм повредена стока“.

В отчаян опит да остави досегашния си живот зад гърба си тя замина за Америка и започна да следва медицина. Винаги бе имала интерес към тази наука и се надяваше, че като лекар ще се чувства полезна… че прави поне нещо, за да облекчи болката в този неспокоен свят.

Въпреки дългите лекции и упражнения ученето беше лесно и докато колегите ѝ четяха, Сиена работеше на повикване като актриса, за да припечелва допълнителни пари. Определено не играеше Шекспир, но благодарение на доброто владеене на езика и способността си да запаметява с лекота репликите гледаше на играта си не като на работа, а като на убежище, в което можеше да забрави коя е… и да бъде някой друг.

Който и да е, но друг.

Опитваше се да избяга от самоличността си още откакто бе проговорила. Като малка беше загърбила даденото ѝ име Фелисити и бе предпочела презимето си Сиена. „Фелисити“ означаваше „щастлива“, а тя знаеше, че е всичко друго, но не и щастлива.

„Измести фокуса от собствените си проблеми — напомняше си непрекъснато. — Съсредоточи се върху проблемите на света“.

Пристъпът ѝ на паника на многолюдните улици на Манила запали у нея дълбока тревога относно пренаселеността на света. Точно тогава тя откри писанията на Бертран Зобрист, генен инженер, който издигаше някои много прогресивни теории за световната популация.

„Той е гений“ — осъзна тя, докато четеше публикациите му. Никога не бе изпитвала подобни чувства към друго човешко същество и колкото повече трудове на Зобрист четеше, толкова повече имаше чувството, че гледа в сърцето на сродна душа. Статията му „Не можете да спасите света“ ѝ напомни онова, което всички ѝ казваха като малка… и въпреки това Зобрист вярваше точно в обратното.

„МОЖЕТЕ да промените света — пишеше той. — Ако не вие, кой друг? И ако не сега, кога?“

Сиена внимателно изучи математическите уравнения на Зобрист, запозна се с предсказанията за малтусианска катастрофа и предстоящия крах на човешкия вид. Интелектът ѝ обичаше подобни спекулации, но тя усещаше как стресът ѝ се засилва, когато видя цялото бъдеще… математически гарантирано… толкова очевидно… и неизбежно.

„Защо никой друг не вижда какво предстои?“

Макар идеите на Зобрист да я плашеха, Сиена беше обсебена от него, гледаше записи на презентациите му и четеше всяка негова публикация. Когато чу, че ще чете лекции в Съединените щати, веднага реши, че трябва да го види. И това беше нощта, в която целият ѝ свят се промени.