Àä полностью

Сински се обърна от прозореца и го погледна.

— Чухте ли ме? — попита той, продължаваше да седи спокойно.

— Сиена е искала да унищожи вируса не по-малко от вас.

— Искрено се съмнявам в това.

Лангдън въздъхна и стана.

— Мисля, че е по-добре да ме изслушате. Малко преди смъртта си Зобрист е написал на Сиена писмо, в което е обяснил какво е постигнал. Описал е точно какво ще направи вирусът… как ще ни атакува… и как ще постигне целта си.

Сински замръзна. „Значи има писмо?!“

— Когато го прочела, Сиена изпаднала в ужас. Поискала да спре Зобрист. Сметнала, че вирусът му е толкова опасен, че е по-добре никой да няма достъп до него, в това число и Световната здравна организация. Не разбирате ли? Сиена се е опитвала да унищожи вируса… а не да го пуска.

— Значи има писмо? — остро попита Сински, чиито мисли бяха насочени само в една посока. — С подробности?

— Това ми каза Сиена, да.

— Трябва да се доберем до това писмо! Ако знаем подробностите, това ще ни спести месеци опити да разберем какво представлява това нещо и как да се справим с него.

Лангдън поклати глава.

— Не разбирате. Повтарям: когато прочела писмото на Зобрист, Сиена изпаднала в ужас. И го изгорила. Искала е да е сигурна, че никой…

Сински стовари юмрук върху бюрото.

— Унищожила е единственото, което би могло да ни помогне да се подготвим за кризата? И вие искате да ѝ се доверя?

— Зная, че искам много, особено предвид постъпките ѝ, но вместо да я хулите, няма да е зле да си спомните, че Сиена има уникален интелект, както и невероятна възможност за запаметяване. — Той направи пауза. — Ами ако тя може да възпроизведе достатъчно от писмото на Зобрист, че информацията да ви бъде полезна?

Сински присви очи и леко кимна.

— Е, професоре, в такъв случай как ще ме посъветвате да постъпя?

Лангдън посочи празната ѝ чаша.

— Съветвам ви да поръчате още кафе… и да чуете единственото условие, което постави Сиена.

Пулсът на Сински се ускори и тя погледна към телефона.

— Знаете ли как да се свържете с нея?

— Да.

— Кажете ми какво е условието ѝ.

Лангдън ѝ каза и Сински замълча, обмисляйки предложението.

— Мисля, че така е правилно — добави Лангдън. — Пък и какво имате да губите?

— Ако всичко казано от вас е истина, имате думата ми. — Сински бутна телефона към него. — Моля, свържете се с нея.