Àä полностью

— Повярвайте ми, знам какво е да се чувстваш съвсем сам… а най-лошата самота на света е изолацията, която идва от неразбирането. Тя може да накара човек да изгуби представата си за реалността.

Сиена млъкна и в стаята се възцари напрегната тишина.

— Това е всичко, което исках да кажа — прошепна тя.

Сински дълго не откъсна поглед от нея. Накрая седна.

— Госпожице Брукс — колкото се може по-спокойно рече тя, — вие сте права. Може и да не съм се вслушала преди… — Сплете пръсти и погледна Сиена в очите. — Но сега ви слушам.

102.

Часовникът във фоайето на швейцарското консулство отдавна беше отброил един след полунощ.

Бележникът на бюрото на Сински беше изписан с бележки, въпроси и диаграми. Директорката на Световната здравна организация нито продумваше, нито помръдваше вече повече от пет минути. Стоеше до прозореца и се взираше в нощта.

Зад нея Лангдън и Сински чакаха мълчаливо и допиваха турското си кафе. Кабинетът беше изпълнен с тежкия аромат на стрити зърна и шамфъстък.

Единственият звук беше бръмченето на флуоресцентните лампи.

Сиена чувстваше как бясно бие сърцето ѝ и се запита какво ли си мисли Сински, след като бе чула истината в най-брутални подробности. „Вирусът на Бертран е чума, водеща до стерилитет. Една трета от човечеството ще стане безплодна“.

По време на обяснението бе наблюдавала емоциите на Сински, които, макар и сдържани, се долавяха ясно. Първо беше смаяното приемане на факта, че Зобрист наистина е създал векторен вирус, разпространяван по въздуха. След това тя показа мимолетна надежда, когато научи, че вирусът не е замислен да убива хора. После дойде ред на нарастващия ужас, когато започна да проумява истината и осъзна, че огромна част от населението на Земята ще стане стерилна. Ясно си личеше, че откровението, че вирусът атакува плодовитостта, засегна Сински на дълбоко лично ниво.

За самата Сиена основната емоция бе облекчението. Беше споделила пълното съдържание на писмото на Бертран с директорката на СЗО. „Нямам повече тайни“.

— Елизабет? — обади се Лангдън.

Сински бавно се върна в реалността. Обърна се към тях. Лицето ѝ беше изпито.

— Сиена — с равен тон започна тя, — информацията, която ми дадохте, ще бъде много ценна за изработването на стратегия за справяне с кризата. Оценявам откровеността ви. Както знаете, пандемичните векторни вируси се обсъждат като теоретична възможност за ваксиниране на големи маси от населението, но всички смятаха, че до създаването на тази технология ще минат още много години.

Върна се при бюрото си и седна.