Àä полностью

— Простете… — Тя поклати глава. — Но в момента всичко това ми звучи като научна фантастика.

„Нищо чудно“ — помисли си Сиена. Всеки огромен скок в медицината винаги е изглеждал така — откриването на пеницилина, анестезията, рентгеновите лъчи, първият път, когато човекът е погледнал през микроскоп и е видял деленето на клетка.

Доктор Сински погледна бележника си.

— След няколко часа ще съм в Женева и ще бъда подложена на буря от въпроси. Не се съмнявам, че първият ще е дали има някакъв начин да се противодейства на вируса.

Сиена знаеше, че Сински е права.

— И — продължи директорката — вероятно първото предложено решение ще бъде да анализираме вируса на Бертран, да го разберем възможно най-добре и да се опитаме да създадем негов щам, който да препрограмираме, за да върнем нашата ДНК в първоначалното ѝ състояние. — Погледна Сиена и в очите ѝ нямаше оптимизъм. — Тепърва предстои да се види дали е възможно създаването на контравирус, но чисто хипотетично бих искала да чуя вашите мисли по този въпрос.

„Моите мисли ли?“ Сиена инстинктивно погледна към Лангдън. Професорът ѝ кимна, сякаш ѝ казваше: „Стигна дотук. Кажи какво мислиш. Изложи истината такава, каквато я виждаш“.

Сиена прочисти гърлото си, обърна се към Сински и заговори с ясен и уверен глас.

— Мадам, години живях с Бертран в света на генното инженерство. Както знаете, човешкият геном е изключително деликатна структура… като къщичка от карти. Колкото повече ровим в него, толкова по-голяма е вероятността да преместим погрешната карта и да съборим цялата къщичка. Лично аз смятам, че е изключително опасно да се опитваме да неутрализираме онова, което вече е направено. Бертран бе генен инженер с невероятни способности и поглед към бъдещето. Беше изпреварил колегите си с години. Не съм сигурна, че на този етап бих се доверила някой друг да бърника в човешкия геном с надеждата, че всичко ще бъде наред. Дори да създадете нещо, което си мислите, че работи, изпробването му ще означава повторно инфектиране на цялото население с нещо ново.

— Съвсем вярно — каза Сински, която като че ли не бе изненадана от чутото. — Но, разбира се, има и по-голям въпрос. Може дори да не искаме да му противодействаме.

Думите ѝ свариха Сиена неподготвена.

— Моля?

— Госпожице Брукс, може и да не съм съгласна с методите на Бертран, но неговото становище за състоянието на света е вярно. Планетата е изправена пред сериозна демографска криза. Ако успеем да неутрализираме вируса на Бертран без работещ алтернативен план… просто ще се върнем в изходна позиция.