Àä полностью

Лангдън присви очи към лъскавия мотоциклет БМВ, който тъкмо спираше пред „Пенсионе ла Фиорентина“. Караше го стройна жилава жена с черен кожен костюм, която грациозно скочи от седалката и свали черната си каска. Сиена забеляза, че Робърт е затаил дъх.

Нямаше как да не познаят пънкарската прическа на жената.

Тя извади пистолета, провери заглушителя и го пъхна в джоба на якето си. После се вмъкна в хотела, като се движеше със заплашителна грация.

— Робърт — прошепна Сиена уплашено. — Американските власти току-що пратиха човек да те убие.

13.

Изправен пред прозореца на кухнята с прикован в хотела оттатък улицата поглед, Робърт Лангдън беше обзет от паника. Жената с пънкарската прическа току-що бе влязла, но професорът не можеше да проумее откъде е научила адреса.

Освободилият се в кръвта му адреналин отново наруши мисловните му процеси.

— Нашите власти са я пратили да ме убие?!

Сиена също изглеждаше поразена.

— Робърт, това означава, че и първото нападение срещу тебе в болницата е по нареждане на американските власти. — Тя отиде да провери дали вратата на апартамента е заключена. — Ако вашето консулство има нареждане да те убие… — Не довърши мисълта си, но нямаше и нужда. Самото заключение беше ужасяващо.

„Какво съм направил, по дяволите? Защо ме преследват властите на собствената ми страна?!“

Лангдън отново чу в ума си думите, които явно бе произнесъл при появата си в болницата.

„Варвари… варвари…“

— Тук не си в безопасност — каза Сиена. — И двамата не сме в безопасност. — Тя посочи хотела оттатък улицата. — Онази жена ни видя да бягаме от болницата заедно и съм сигурна, че вашите власти и полицията вече проверяват коя съм. Апартаментът ми е нает под друго име, но накрая ще ме разкрият. — Кимна към контейнера на масата. — Трябва да го отвориш. Веднага!

Лангдън погледна титановия цилиндър. Виждаше единствено символа за биологична опасност.

— Каквото и да е съдържанието му, сигурно има идентификационен код, обяснителен стикер, телефонен номер, каквото и да е — продължи Сиена. — Нужна ти е информация. На мен ми е нужна информация! Вашите власти убиха мой приятел!

Мъката в гласа ѝ откъсна Лангдън от размислите му и той кимна. Знаеше, че е права.

— Да, аз… много съжалявам. — И щом отново каза тези думи, потръпна. Обърна се към контейнера на масата, питаше се каква информация може да е скрита в него. — Адски е опасно да го отворим.

Сиена се замисли за миг.