Имаше чувството, че е лишен от жизненоважно оръжие. „Изгубил съм паметта си“. Имаше изключителна зрителна памет още от малък и я смяташе за своето най-ценно интелектуално качество. За човек, свикнал да си спомня и най-малката подробност от света около себе си, животът без памет приличаше на опит да приземи самолет в пълен мрак без радар.
— Мисля, че единственият ти шанс да откриеш отговора е да разшифроваш „Картата“ — продължи Сиена. — Каквато и тайна да крие… явно тя е причината да те преследват.
Робърт кимна, замислен за думата „catrovacer“ на фона на гърчещите се тела в Дантевия „Ад“.
Изведнъж му хрумна една идея.
„Свестих се във Флоренция…“
На земята нямаше друг град, толкова тясно свързан с Данте Алигиери. Роден във Флоренция, той израснал там и според легендата се влюбил в Беатриче, а по-късно жестоко го прогонили и го обрекли дълги години да скита из Италия, копнеейки да се завърне у дома. Ето какво пишеше поетът за изгнанието:
Спомнил си тези стихове от седемнайсетата песен на „Рай“, Лангдън погледна надясно отвъд река Арно към далечните кули на стара Флоренция.
Представи си плана на стария град — гъмжило от туристи и задръствания по тесните улици около прочутата катедрала, музеите, църквите и търговските квартали. Предположи, че ако зарежат триколката, със Сиена бързо ще потънат в човешката навалица.
— Трябва да идем в стария град — заяви Робърт. — Ако изобщо съществуват, отговорите би трябвало да са там. Стара Флоренция е целият свят на Данте.
Тя кимна в знак на съгласие и извика през рамо:
— Там ще е и по-безопасно — има много места, където да се скрием. Ще се насоча към Порта Романа и оттам ще пресечем реката.
„Реката“ — с трепет си помисли Лангдън. Пътуването на Данте в ада също започваше с пресичане на река.
Сиена увеличи скоростта и градският пейзаж се понесе покрай тях като в мъгла. Робърт мислено запрехвърля образите на ада, мъртвите и умиращите, десетте оврага в Malebolge с чумния лечител и странната дума CATROVACER. Представи си надписа в долния край на La mappa, „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“, и се зачуди дали мрачният израз може да е цитат от Данте.
„Не се сещам за такъв“.
