После отново насочи вниманието си към големия том върху бюрото. Неуверено разтвори кожената корица и обърна на началото. Написана с големи калиграфски букви, встъпителната строфа заемаше цялата първа страница.
АД
На попрището жизнено в средата
сред мрачни дебри сам се озовах,
че пътя прав загубих в тъмнината.
На срещуположната страница клиентът му беше надписал подаръка си:
Нямаше представа какво означава това, но му стигаше. Ректора затвори книгата и я постави на лавицата. Слава богу, служебните му отношения с тази странна личност скоро щяха да приключат. „Още четиринайсет дни“ — помисли си той, вперил поглед в оградената с грозно надраскан червен кръг дата в личния му календар.
През следващите дни Ректора се измъчваше от необичайна нервност. Онзи човек явно беше превъртял. Ала въпреки интуитивните опасения на ръководителя на Консорциума времето изтече без инциденти.
Точно преди оградената дата обаче във Флоренция се разигра светкавична поредица от гибелни събития. Ректора се опита да овладее кризата, но положението скоро излезе извън контрол. Кулминацията настъпи с шеметното качване на клиента в кулата на Бадия.
„Той се хвърли оттам… и се самоуби“.
Макар и ужасен от загубата на клиент, особено по такъв начин, Ректора си оставаше човек на думата и се приготви за изпълнението на последното си обещание към покойния — да достави на среброкосата жена съдържанието на флорентинския сейф, при това в точно определен момент.
„Не и преди оградената в календара дата“.
Даде плика с шифъра на сейфа на Вайента, която замина за Флоренция, за да вземе въпросния предмет — „хитроумното устройство“. Когато обаче се свърза с шефа си, агентката му съобщи поразителна и извънредно тревожна новина. Съдържанието на сейфа вече било извадено и за малко не я задържали. Оказваше се, че среброкосата жена по някакъв начин е научила и е използвала влиянието си, за да получи достъп до трезора, както и да издаде заповед за арестуването на всеки, който се опита да отвори този сейф.
Това се бе случило преди три дни.
Клиентът явно беше замислил откраднатия предмет като своята последна обида към среброкосата жена — оскърбителен глас от гроба.
„Само че е проговорил преждевременно“.
Оттогава в Консорциума цареше пълен хаос — използваха всичките си ресурси, за да изпълнят последните желания на клиента, а и да защитят самата организация. И всичко това водеше до пресичане на граници, от които нямаше връщане.
