Озова се лице в лице с войник, чийто поглед бе толкова студен, че Ернесто отстъпи крачка назад. Войникът му тикна в носа значка, на която имаше някакво непознато съкращение.
— Cosa succede? — попита Ернесто разтревожено. „Какво става?“
Зад войника бе клекнал още един и държеше нещо като хеликоптер играчка. А още по-назад друг стоеше на пост до стълбището. Ернесто чу и полицейски сирени.
— Говорите ли английски?
Ернесто кимна.
— Да.
— Някой да е влизал през тази врата тази сутрин?
— Не, синьор. Nessuno**.
— Добре. Дръжте я заключена. Никой да не влиза и да не излиза. Ясно?
Ернесто сви рамене. Бездруго това му беше работата.
— Тази врата единственият вход ли е?
Ернесто помисли над въпроса. Технически тази врата се смяташе за изход, затова нямаше дръжка отвън, но той разбра какво го пита мъжът.
— Да, l'accesso*** е само през тази врата. Няма друг.
— Има ли и други скрити изходи от парка?
— Не, синьор. Това е единственият.
Войникът кимна и каза:
— Благодаря. — И направи знак на Ернесто да затвори и да заключи вратата.
Озадаченият охранител се подчини. След това се върна по коридора, отключи желязната решетка, мина през нея, заключи я пак и се върна да си догледа мача.
* Заключено е! Тук не се влиза (ит.) — Б. пр.
** Никой. (ит.) — Б. пр.
*** Достъпът (ит.) — Б. пр.
30.
Докато мускулестият войник блъскаше по вратата, Лангдън и Сиена пропълзяха по-навътре в пещерата и се скриха в последната зала.
Стените бяха декорирани с груба мозайка и сатири. В средата се издигаше скулптура на къпещата се Венера в човешки ръст. Богинята съвсем уместно поглеждаше през рамо.
Лангдън и Сиена се свиха зад тесния постамент.
— Всички изходи са обезопасени! — извика някакъв войник отвън. Говореше на английски, с акцент, който Лангдън не можеше да определи. — Вдигнете хеликоптера. Аз ще проверя вътре.
След секунди в пещерата отекнаха стъпки. Войникът бързо мина през първата зала, после влезе във втората. Идваше право към тях.
Лангдън и Сиена се сгушиха един до друг.
— Хей! — чу се друг глас. — Хванахме ги!
Стъпките спряха.
Лангдън затаи дъх.
— Потвърдена самоличност! — продължи гласът. — Току-що говорихме с двама туристи. Преди няколко минути мъж и жена са питали как да стигнат до Костюмната галерия.
Лангдън погледна Сиена. Тя се усмихваше. Войникът успокои дишането си и продължи:
— Западните изходи бяха затворени най-напред… можем с голяма доза увереност да смятаме, че сме ги хванали в парка като в капан.
— Изпълнете задачата си — отвърна най-близкият войник. — И ме повикайте веднага.
