Не очакваше отговор. Под всичката тази кръв Григ беше мъртвешки блед, прекалено тих и твърде… изкормен, така че когато смъртно раненият мъж се прокашля слабо, Нейт залитна назад от изненада.
— Господи! Боже мой! — Обиколи масата и с помощта на ножа си преряза въжетата около китките и глезените му. — Дръж се, приятелю! Ще те изведа от тук.
— Ъхе … ме — изклокочи Григ и Нейт закуцука към единия край на масата. Сгуши красивото лице на Григ между мръсните си длани и се взря в замъглените от болка очи на най-добрия си приятел.
— Какво, приятелю? Какво каза?
— Ъхе … ме… — избълбука Григ отново. Гъста кръв потече от единия ъгъл на пресъхналите му, напукани устни.
Нейт потисна риданието си и се принуди да се хване здраво за масата, за да не се свие на кълбо и да умре на момента.
Бяха отрязали езика му като наказание за всички мръсни имена, които Григ беше крещял по тях, докато го измъчваха. Копелетата му бяха отрязали езика!!!
Нейт поклати глава. Солени сълзи закапаха върху изкривеното от болка лице на партньора му и се оцветяваха в розово, заради спечената кръв…
— Не, приятелю. Ще те изведа от тук. Ще се справим.
Григ отривисто поклати глава и Нейт не можа да се сдържи повече. Зарида неудържимо, наведе се надолу и притисна трескавото си чело в твърде хладното чело на Григ.
И двамата знаеха резултата. Едно на нула за тангосите.
Григ никога повече няма да види тази мръсна колиба от външната страна. Дори ако успее някак да намери сили в пребитото си, наранено тяло, за да го носи на гръб, и дори да измисли как да се справи с тази голяма купчина гниещи черва, нямаше начин приятелят му да оцелее при подобни действия.
Господи, Боже мой, в небесата!
— Моа … ъхе ме…
— Боже, Григ! — Нейт плачеше толкова силно, че едва можеше да говори. — Н-не мооога. Н-не мога д-да го направя.
— Моа…
Нейт обви ръце около шията на Григ, разтърсван от сърцераздирателни ридания и силна кашлица. Счупените ребра го боляха адски, но той не можеше да овладее мъката си просто така. Не можеше да направи това. Не можеше да убие Григ. Не би могъл да живее с това, ако…
Григ изстена — звук на невъобразима болка — и Нейт изведнъж разбра…
Отдръпна се. Пое тежко и болезнено въздух, защото очите на Григ… Мили Боже, очите му бяха помътнели от нечовешката болка, но не би могъл да сбърка ужасяващата молба, изписана в тях. Молба към приятеля му да го избави от мъките.
