— Много е лесно. Купуваш опаковка с мюсли — избери качествена марка със зърнени, с плодове и с ядки. Добре е да добавиш още малко ядки. Изсипваш чаша мляко и чаша сметана и оставяш сместа да престои една нощ в хладилника. Най-хубаво е, ако го поднесеш с киви. Сигурна съм, че имаш повечето съставки у дома.
Всъщност Елайза нямаше нито една от съставките. Обикновено пазаруваше от магазина в близкия гараж. Рядко ходеше в супермаркети — ненавиждаше ги от дън душа. Започваше да се ядосва още щом влезеше в паркинга. Рядко ходеше някъде с кола, защото не можеше да разчита на таратайката си «Морис Майнър». Но тъй като много повече се ужасяваше от това да слиза и да се качва в автобуси с пълни пазарски чанти, отколкото да оставя диря от автомобилно масло по лондонските улици, все пак понякога ходеше с колата си до супермаркета. С огромно раздразнение установяваше, че за местните клиенти е почти невъзможно да намерят място за паркиране, защото много приходящи идваха с колите си до супермаркета, паркираха ги тук и след това вземаха метрото до центъра.
Дори да намереше място, трябваше да се справи с проклетата количка. Ядосваше се, че за да освободиш количката от пленничеството иМ, трябва да платиш една лира. Елайза си спомняше времето, когато тези неща бяха безплатни. А сега всичко в живота струваше пари, дори ходенето до тоалетната. Тя никога не разполагаше с монета от една лира, макар да иМ се искаше да е жена, която винаги има в себе си точната сума. И, разбира се, след като се разтичаше насам-натам за пакетче дъвки, купени с банкнота от двайсет лири, за да може да иМ върнат и монета от една лира, и най-сетне се сдобиеше с количка, неизбежно установяваше, че е избрала количката с най-раздрънканите и криви колелца. Количка със склонност към самоубийство, която сякаш копнееше да се спусне по пътеката и да се хвърли под някоя друга количка.
А и купувачите! Елайза повече или по-малко бе свикнала с факта, че пазаруването в супермаркет означава да се натъкне неизбежно на някои темерут, който се опитва да мине през касата за пет или по-малко покупки, след като в количката му има шест. Не бе задължително то да се превръща в проблем, но точно така ставаше, ако касиерката се затънеше да анулира сметката и да изпрати клиента на друга каса. Милите бавни старци, вонящите пияници, истеричните филипински домакини, изтощените френски бавачки — всички те бяха неизменна част от преживяванията иМ в супермаркета. А това я отегчаваше.
Обикновено.
Сега обаче бе обзета от желание да приготви мюсли. Беше сигурна, че приготвянето му ще я обогатя като личност. Затова с известна неохота и обзета от силен трепет, тя промърмори:
— Май ще трябва да отида до супермаркета.
— Ела с нас. Винаги ходим в събота следобед, след като приготвя закуската на Майкъл и нахраня децата на обяд. Така Майкъл може да си прочете вестника на спокойствие и има вероятност поне едно от децата да заспи в колата.
Марта отправи предложението с широка усмивка, сякаш я канеше на някакво много приятно място. Всъщност смяташе, че прави точно това. На нея супермаркетите иМ допадаха. Харесваше чистите и подредени редици от рафтове. Възхищаваше се на многобройните работници, които следяха бутилките да бъдат подредени плътно една до друга. Допадаше иМ, че бурканите и консервените кутии бяха строени в безукорни редици. Обичаше да избира разни неща и винаги си представяше огромното удоволствие, което щеше да изпита, когато поднесе някое специално ястие, и как пресните съставки, екзотичните подправки или ароматното сирене ще впечатлят гостите иМ. Супермаркетът беше неин приятели и иМ помагаше да изпитва гордост и задоволство. Най-много обичаше да ходи в супермаркета, докато Матю е на забавачка, а Мейси е заспала в количката. Тогава наистина имаше време да разгледа новите серии и продукти. Четенето на етикети бе представата иМ за нейното лично време.
За Елайза едва ли имаше нещо по-потискащо от това да прекара съботния си следобед в някой супермаркет — струваше иМ се просто неестествено. Нима сестра иМ не знаеше, че магазините на Кингс Роуд са отворени?
— Защо не отидем сега и не оставим Майкъл сам да се оправи със закуската си? — предложи Елайза.
— Да, бихме могли, защо не — изкиска се Марта.
— Хайде да живеем опасно — промърмори Елайза и се пресегна към портмонето си. — Ще оставя Куче тук.
След час и половина Марта, Елайза, Матю и Мейси най-сетне избутаха количките през вратата на местния супермаркет, защото когато имаш две деца на възраст под две години и половина, «сега» означава цяла вечност.
— Какъв огромен избор! — промърмори Елайза поразена, докато минаваше по пътеката в сектора за плодове и зеленчуци. Имаше плодове, чиито имена трудно би могла да произнесе, камо ли да разпознае — тамарило, гуава, гренадило. Чудеше се какъв вкус имат и дали трябва да се съхраняват в хладилник.
— Обикновено откъде пазаруваш? — попита сестра иМ.
— От будката за вестници на ъгъла на нашата улица или в гаража.
Мейси седеше в количката, която буташе Марта, а Матю — в тази на Елайза.
