Метна следващата купчина фланелки в отворения си куфар. Чу затръшването на входната врата, пускането на телевизора и съскането от отварянето на кутийка с бира. Погледна колко е часът — четири и половина следобед. Знаеше, че в момента Грег лежи на матрака на пода, а калните му маратонки несъмнено цапат покривката. Якето му най-вероятно бе на земята. Не че той го е хвърлил там — дрехите му просто се плъзгаха по тялото и се трупаха на мръсни купчини. Елайза го чу как превключва каналите — конни надбягвания, ръгби, документални филми, сериали. Грег спря на «Туинис» и се провикна:
— Кога ли ще спре часовникът на Туини? — страхотно имитираше Джейк. Ако бяха деца, това щеше страшно да се хареса на Елайза, само че не бяха, така че сега иМ се стори глупаво. Най-накрая Грег избра MTV. Знаеше, че в момента сигурно се чеше по корема и се чуди какво да облече в клуба довечера.
Ама че мъж, въздъхна тя.
Продължи да събира дрехите си. Не знаеше какво точно да вземе. По телевизията беше гледала, че когато някои напуска някого, винаги си тръгва с един спретнат куфар. Как бе възможно? Вече бе напълнила цяла раница, един куфар, една дамска тоалетна чантичка и три найлонови чувала. А още не се бе заела с летния си гардероб. Може би нямаше нужда от тази черна блуза, беше си взела две други. Елайза седна на леглото и поглади завивката. Защо се притесняваше какво да облече, след като трябваше да се притеснява какво ще каже на Грег? Отново прокара дланта си по завивката — беше хладна, гладка и приятна. Най-обикновена памучна завивка от «Дебънам»[5], нищо специално, но защо стомахът иМ се сви, когато я докосна. Легна и я помириса. Миришеше на Грег и на Куче.
— Какво правиш?
Елайза подскочи, когато чу гласа на Грег. Стоеше на вратата и пушеше. Мразеше навика му да пуши в спалнята.
— Мириша леглото.
— Виждам. Имам предвид чантите. Да не би да подреждаш гардероба си по правилата на фън шуй?
Той безуспешно се опитваше да прикрие смайването си. Много добре знаеше за постоянния (и обречен на провал) стремеж на Елайза да стане по-подредена, по-експедитивна и финансово по-успяла личност. Просто не разбираше какво я кара да купува всяка книга, която размахваше примамката на самоусъвършенстването. Тя нямаше нужда да се усъвършенства. Според него си беше страхотна, каквато си е. Ако някои го насили да спомене някой неин недостатък, щеше да каже, че прекалено държи на външния вид на нещата, но това иМ качество се изразяваше само в навика иМ да купува всички онези глупости за фън шуй, самоусъвършенстването и «помогни си сам».
— Не, не се занимавам с фън шуй.
— Тогава се готвиш за гаражна разпродажба?
— Не.
— Не ми казвай, че се каниш да избягаш с онзи тип от магазина на ъгъла? — засмя се Грег. Непрекъснато се шегуваха, че продавачът в магазина си пада по Елайза. Беше най-малко на деветдесет години. Все пак увлечението на човечеца вършеше работа, когато Грег искаше да вземе нещо на кредит. Той се просна на леглото и изхвърли чантите. Дрехите се разпиляха по пода. Обхвана с длани гърдите на Елайза и започнала да целува крака иМ през анцуга. Дори не си даде труда да загаси цигарата си.
— Виж какво направи — оплака се тя. — Всичко изпомачка.
Всъщност дрехите и без друго не бяха гладени. И двамата смятаха гладенето за скучна работа и за губене на време, а освен това Елайза бе нахвърлила дрехите в куфара съвсем безразборно. Грег изобщо не се опита да се оправдае. Вместо тона започна да я целува още по-пламенно и се опита да избута фланелката над сушена иМ.
Тя се отскубна.
— Не съм в настроение.
— Не може да бъде! — изненада се той.
— Не мога да превключа просто ей така — излъга тя. Честно казано, беше иМ почти невъзможно да устои на Грег и той винаги успяваше да я възбуди мигновено, като целунеше крака иМ, погалеше я по косата, впереше поглед в нея, ядеше спагети — всъщност по най-различни начини. В момента обаче я дразнеше.
— Какво има, сладурче? — попита Грег, докато нежно докосваше с палец зърното на дясната гърда на Елайза.
— Къде беше? — Зададе въпроса по-скоро като тактически ход на отлагане, отколкото от любопитство.
— У Боб, свирихме. Работим върху нещо ново. Чакай, ще ти го изсвиря. — Той скочи и се върна в дневната, за да вземе саксофона си. Остави запалената си цигара на тоалетната масичка.
Елайза направо кипеше от раздразнение.
Той засвири.
Проклет предателски крак — тактува си, все едно се наслаждава на музиката. А пръстът иМ леко отмерва темпото върху бедрото иМ. Ерес. Грег изглеждаше добре, а свиреше още по-добре. Елайза бе слушала безброй негови изпълнения. Винаги изпитваше гордост, че той принуждава хората да спрат и да се заслушат, че притежава умението да забавлява. И макар да иМ се искаше да не пуши, трябваше да признае, че димът изглеждаше красиво, отразен от очите и от саксофона му.
Е, и?
