Косата иМ, както и тя самата, беше пригладена, чиста и спретната. Беше кестенява, с изискани тъмноруси кичури. Ненавиждаше разрошена коса, прилепнала коса, изкусно оформената коса и дори къдрици. Марта обичаше правата, контролируема и сигурна коса. От все сърце съчувстваше на жените, които имаха дни с «ужасна коса». Представете си да станете от леглото и да установите, че кичури коса най-безотговорно стърчат. Или да имате подла коса, която се сплесква, когато би трябвало да има обем, или пък бухва, когато трябва да е пригладена. Марта пое дълбоко въздух, ужасена дори от мисълта за подобно нещо.
Палтото иМ беше бежово, от чиста вълна и много дълго. Беше привързано с колан, който подчертаваше тънката и талия. Не беше модерно палто, а класическо, и това я ласкаеше. Носеше фини чорапогащи с телесен цвят (чорапите бяха нелепи, жартиерите просто не ставаха за нищо). Носеше официални лачени обувки, които бе купила от «Ръсел и Бромли», обаче кой знае как на краката на Марта те изглеждаха все едно са на «Доктор Шол». Имаха удобното четирисантиметрово токче.
Под палтото носеше елегантен тъмносин костюм (не черен, за бога, не беше юрист и със сигурност не работеше в рекламата). Ризата иМ беше бледосиня, не слагаше други бижута, освен венчалната халка и годежния си пръстен (огромен грозд от диаманти), но имаше красив и скъп часовник. Жените смятаха кожата, косата и ноктите на Марта за съвършени и единодушно я определяха като привлекателна, обаче мъжете иМ правеха комплименти по-скоро за интелекта иМ (по-модерно настроените) или за нейния киш «Лорен» (традиционалистите). Харесваха я мъже, които си падаха по ученички или по младата принцеса Даяна. Такива типове я намираха за изключително секси.
Марта имаше чувството, че почти всеки на перона на «Ърлс Корт» смята почти всеки друг за изключително секси. Положи сериозно усилие да съсредоточи вниманието си върху автомата за шоколад.
Беше около четири часът — краят на учебните занятия в повечето училища. Безобразието се изразяваше в това, че онези, които намираха всички останали за секси, бяха деца. Марта опита да не допусне устните иМ да се свият в издайническа гримаса. Но момичетата на възраст между дванайсет и шестнайсет години (не можеше да определи с точност, но в днешно време кои ли би могъл) най-безсрамно флиртуваха с момчета на същата възраст! Матю бързо щеше да порасне. При тази мисъл тъпата болка в стомаха иМ се превърна в мъчителен и парещ спазъм. Беше септември, така че би трябвало учениците да са облекли саката си, освен това вероятно скоро щеше да се усети недостиг на носни кърпички, понеже момичетата явно много си падаха по поли с подобен размер.
Марта (както и управляваните от тестостерона младежи на спирката) не можеше да откъсне поглед от едно момиче, което стоеше няколко метра по-нататък на перона и дъвчеше дъвка, облегнало се на плакат, рекламиращ най-новия кинохит. Установи, че момичето прилича на кинозвезда, какъвто често е случаят с красивите момичета. Може би се дължи на факта, че те прекарват много време, мечтаейки да се снимат във филм, затова поведението им цели ежеминутно въздействие върху публиката. Марта си спомняше поне това от своите ученически години. Девойката бе вързала пуловера си на кръста, а блузата иМ бе закопчана неправилно, за да изглежда небрежно и да подсказва, че се е облякла набързо, а причините за това бяха оставени на въображението на любопитния наблюдател. Марта знаеше, че ефектът е постигнат след старателно нагласяване.
Марта и шумна група момчета, които се мушкаха с лакти, наблюдаваха как момичето пъхва пръст в устата си, напипва дъвката и я опъва като пъпна връв. Нави я на пръста и отново я напъха в устата си. Макар да бе открит флирт, това действие все пак беше напълно безобидно, обаче Марта се смути. Напомняше иМ за нещо — не можеше, не искаше да мисли за какво точно. Най-високото момче от шумната група пристъпи напред и смело заговори момичето. Зяпаше я с нескрит копнеж. Ясно бе, че единственото му желание е да остави пръстовите си отпечатъци навсякъде по тялото иМ. Марта усети как завист натежава в гърдите иМ и неволно вдигна ръка, сякаш искаше да я махне оттам. Завистта не бе позволена.
Високото момче не знаеше точно как да поясни апетитите си и вероятно още няколко години нямаше да притежава нужното красноречие, затова двамата със заекване и с поруменели страни подеха разговор. Странно колко невинен и изпълнен с надежда беше този дързък сексапил. Завистта на Марта се превърна в копнеж. Момичето улови погледа иМ и му отвърна с враждебността и откритостта, присъщи на младостта. Марта се изчерви и отмести очи. Слава богу, че в този момент пристигна влакът. Тя се укори — копнежът бе още по-опасен от завистта.
2.
Елайза огледа апартамента на Грег. Мърлява дупка. Не можеше да го опише по друг начин и никакви хипарски боядисани покривки или свещи в празни винени бутилки не можеха да прикрият този факт. Тъкмо обратното, подчертаваха го.
