Беше толкова детинско от нейна страна да усеща ритъма и да иМ се иска да го следва, все едно е скапаният свирач от Хамелин[6]. Елайза толкова се ядоса на себе си, че понечи да изхвърчи от апартамента. Искаше да остави зад гърба си печалните прочувствени звуци, които се опитваха да се вмъкнат в мозъка иМ.
— Напускам те, Грег.
— Какво? — Той спря да свири.
— Напускам те — повтори тя. Звучеше по-стабилна, отколкото бе всъщност. Само че дори пъзел от хиляда парченца беше по-стабилен от Елайза в този момент.
— Защо? — Грег имаше чувството, че е стоварила юмрука си върху него. Свали саксофона си и клекна до Елайза.
— Не това искам — каза тя.
— Кое?
— Този живот. Чувствам се… — Тя бе упражнявала речта си цял следобед, но изведнъж се оказа, че не успява да намери нужните думи. — Задушавам се.
— Задушаваш ли се?
Грег не разбираше. Животът им заедно бе много творчески. Често пишеха заедно текстовете на песните му. Ето, снощи например се къпаха заедно и написаха един куплет на стената на банята. На него това му се струваше много готино. Четяха заедно, обсъждаха книги, купони, гегове, филми и дрехи. Правеха страхотен и изобретателен секс, а никой нямаше това след четиригодишна връзка. Как така се задушава?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам нещо повече.
— Какво искаш? — зададе той разумния въпрос. Вероятно не възнамеряваше да го напусне. Просто пресилваше нещата. Не му звучеше като реч за раздяла. Само че всъщност досега не го бяха зарязвали. Предишните му гаджета просто бяха с него, а после вече и нямаше. Нищо сериозно. Обаче Грег никога не бе допускал, че Елайза ще изчезне. Като се замисли, направо не можеше да си го представи. Ако можеше, щеше да е голяма работа.
— Причината не си ти, а животът, който водим — опита се да обясни Елайза.
— Ама човек не ходи с начин на живот.
— Така е — въздъхна тя. Не искаше да започва сериозен спор. Не си представяше, че ще иМ задава въпроси или че ще иМ се налага да дава обяснения, не бе допускала, че Грег притежава силата за това. — Какво е чиока?
— Нямам представа.
— Зеленчук. Марта го използва, когато готви вечери за гостите си. А ние дори не знаем какво е!
— И нима това ни липсва? — Дръзката му забележка се стовари като оловен парашут. Очите на Елайза заблестяха от гняв, само че той наистина не знаеше каква точно е причината за гнева иМ. — Значи ме зарязваш, защото не знам нещо за някаква подправка? — удиви се Грег.
— Това е зеленчук и освен това… Ние не каним гости на вечеря — заяви тя.
— Фрак и Анди вечеряха тук онази вечер.
— Риба и пържени картофи в картонени кутии не е вечеря. — Тя с удивление установи, че крещи.
— Добре, добре, следващият път ще извадим чинни.
Това не я умилостиви. Изправи се и отново качи куфара си върху леглото. Неистово започна да тъпче дрехите си вътре. Какво им ставаше? Сякаш се бяха превърнати в здраво натегнати пружини. Каквото и да натъпчеше, то изскачаше отново. Решително пъхаше гащетата си в обувките, затискаше хлъзгавите и леки рокли с тежки пуловери.
— Искам да имам сервизи, искам приборите ми да блестят от чистота, искам да ходя на частен лекар и да имам пътна застраховка. Искам ипотека, а не карта за наем. Искам да давам вечери, да ходя в супермаркети и в «Би енд Кю»[7].
— Не говориш сериозно. В «Би енд Кю» е пълно с капризни сърдити двойки — възпротиви се Грег.
— И аз искам да съм сърдита и капризна — изкрещя Елайза, без да се замисля какво всъщност казва.
— Е, това поне го постигна, сладурче — опита се да се усмихне Грег. Искаше му се да изглежда дързък и безстрашен, но съзнаваше, че е тъжен и огорчен.
— Не, ние не сме двойка, Грег, точно това се опитвам да ти обясня. Искам партньор, а не гадже.
Той се захили:
— Сега вече знам, че се забавляваш. Винаги си ненавиждала думата
Елайза престана да увива дрехите си на слегнати топки и замръзна. Наистина не искаше партньор. Сериозно се съмняваше, че би могла дори да произнесе думата на глас, ако не я тласка яростта. Обаче наистина копнееше за сигурност и стабилност. Искаше да притежава мебели, чиято тапицерия не е прокъсана, че да се налага да ги покриват с разни хипарски покривчици (които всъщност също бяха скъсани). Искаше да събира порцеланови фигурки «Денби», а не компактдискове. Искаше кухненски комплекти «Тъпъруеър», красиви тенджери с подходящи капаци и хладилник, върху който няма изписани с магнитчета мръсни думи. Искаше всичко, което имаше Марта. И най-много искаше да има съпруг.
— Искам да се омъжа — призна Елайза. С мъка вдигна поглед от килима и впери очи в Грег. Гледаше го дръзко — това не бе романтично предложение, а предизвикателство.
Той тутакси го схвана. Виждаше опряния до главата си пистолет толкова ясно, колкото и собственото си отражение в огледалото.
