Но след като затвори вратата, не знаеше къде да отиде. Марта ходеше най-вече на детски площадки или в супермаркети. Когато за пръв път излезе сама, чувстваше ръцете си непривично леки. Втурна се към магазините, за да купи неща, които да носи и да запълни празнината. Купи панталони за Матю, лента за коса и малко пухкаво кученце за Мейси, което беше като живо. Купи лак за нокти на Елайза, няколко луковици за градината на баща си и последната книга на Джейми Оливър за майка си. Харчеше, все едно трупаше държавен дълг. Понякога терапията действаше и притъпяваше болката иМ, но друг път не — просто иМ припомняше колко тривиален е животът иМ. Запита се колко пари трябва да похарчи за един ден, за да докаже, че съществува.
— Времето е много променливо, нали? — заговори я усмихнатата продавачка в «Бейбигап». Двете с Марта си кимаха учтиво, защото тя беше редовен клиент. — Да не би да сте настинали — като че ли малко сте отслабнали. Как сте?
Ужасно, смазана, съсипана.
Ако говори с приятелите си, това би означавало да признае поражението си, но изведнъж възможността да се поразговори с някой непознат иМ се стори успокоителна. Може би отдалечеността от ситуацията щеше да иМ даде гледна точка, която тя отблизо нямаше.
— Съпругът ми ме напусна.
— Това е ужасно, мила. Кога се случи?
Марта иМ разказа всичко. И това иМ помогна. Наистина иМ помогна. Продавачката откликна с безусловно и простичко съчувствие. Окуражена от този успех, спомена пред жената от магазина за играчки, че в момента живее сама, и жената иМ стисна ръката. Топло, сухо ръкостискане. Младежът от градинския център каза, че той ще достави по-тежките неща, защото няма мъж, който да иМ помогне с пренасянето им.
Тези мили жестове донякъде облекчиха болката иМ. На Марта иМ олекна — каза си, че ако сподели с достатъчно непознати и види достатъчно съчувствени усмивки, получи достатъчно сърдечни ръкостискания и достатъчно помощ за тежките чанти, ще успее да запълни празнината в живота и в сърцето си. Затова говореше ли, говореше. Започна да разказва на всеки срещнат. Казваше, че е в шок, че не може да проумее, че е съсипана и че ще го чака да се върне у дома, защото какво друго иМ оставаше! Така поставяше в неудобно положение продавачките в магазините, фризьорите и милите старици, които седяха в автобуса и се притесняваха за сметките си за газта. Марта не забелязваше смущението им, защото бе погълната от самосъжалението си.
— Колко неприятно! — казваха хората. Клатеха глави, натъжени най-вече от факта, че историята иМ им звучеше ужасно познато.
— Защо ви напусна? — попита жената, която превеждаше учениците през кръстовището.
Марта отново се почувства отчаяна и глупава. Не можеше да отговори. Отгоре на всичко постъпката му я бе оставила безмълвна. Да иМ се налага да отговаря «Не знам» — ама че глупост! Ама че безотговорност!
Опита се да разсъждава: «Аз съм хубава и приятна, обожавам децата и готвя добре. Поддържам безукорен ред в дома си. Не харча прекалено за себе си. Е, поне доскоро не го правех. И го обичам. Или по-скоро го обичах?».
— Друга жена ли има? — опита се да иМ помогне жената.
— Едва ли.
— Сигурно има — настоя жената.
Така ли беше? Марта не знаеше, а би трябвало да знае, нали би трябвало да има известна представа дали съпругът иМ си има любовница. Другите жени май притежаваха усет за подобни неща. Шийла в месарницата смяташе, че той «сигурно има друга връзка». Сестрата в приемната на лекаря заяви, че «всички мъже имат». Дори Елайза намекна, че според нея това е възможно. Но как да повярва? Как просто ей така да престане да вярва и да се надява? Как да си помисли за него нещо толкова лошо, след като десет години го бе обожавала?
Не знаеше как.
Марта обичаше непознатите търпеливо да изслушват разказа иМ и да я прекъсват само с ужасено или озадачено цъкане с език. Неприятно иМ беше да говори с непознати, които настояват да разказват за собствените си разочарования или провали. А такива имаше много. Но какво можеше да иМ помогне, ако знае, че всеки си има по една подобна неприятна история като нейната? Всеки познаваше някого, комуто се е случило точно същото нещо. И каква утеха иМ носеше това? Безотговорността и изневярата са широко разпространени — голяма новина, няма що!
— Зет ми напусна сестра ми, докато беше бременна с близнаци — осведоми я жената в химическото чистене.
— Съпругът на приятелката ми току-що я напусна, а са женени от шестнайсет години. Оказа се, че той през цялото време е имал връзка със секретарката си и че дори е спал с нея — със секретарката — в нощта на сватбата, тоест на сватбата на приятелката ми.
— Ужасно! — промълви Марта и беше така. Наистина.
