В: Значи вместо да наемете друг пазач, решихте да стоите цяла нощ и сам да пазите?
О: Да, сър.
В: С „Ремингтън 870“, докато пазача сте въоръжили само със спрей и мобилен телефон?
О: Знаех, че тези глупаци са атакували лабораторията с маймуните в Кийс. А и не само това. Областният прокурор ме предупреди, че може да съм следващият. И не забравяйте, нападали са ме и преди, когато имах делфинариум в Калифорния. „Подводен свят“ Оттам почнаха проклетите освободители на животни.
Не само една причина Гризби да е там със заредена пушка.
Истинските истории са пълни с дупки. Животът не е гладка магистрала през плодородна равнина. Животът е криволичещ, осеян с дупки път, омазан с масло и покрит с натрошени стъкла. Това беше един от законите на Стив. Ако свидетелските показания са адски добри, ако няма неясноти или противоречия, най-вероятно историята е толкова фалшива, колкото и косата на Доналд Тръмп.
В показанията си Гризби твърдеше, че бил стреснат от шум. После забелязал Боби на плаващата платформа. Казал му да не мърда оттам и отишъл по пътеката до будката на пазача да се обади на Стив.
Дотук всичко беше вярно. Боби също го потвърди и Стив ясно си спомняше как Гризби го беше събудил по телефона. Но после историята ставаше мътна.
Гризби твърдеше, че излязъл от будката на пазача и се натъкнал на Сандърс по пътеката зад фикусите. Сандърс безшумно бил доплувал с надуваема лодка до дока, с почернено лице като на морски тюлен, какъвто бил някога. Носел лепенка, навито въже и автоматичен колт четирийсет и пети калибър, който Гризби веднага познал, щото и той бил служил в армията навремето. Сандърс явно очаквал да завари невъоръжен и спящ пазач. Вместо това Гризби изскочил с пушка в ръка от храсталака и му изревал да спре на място.
Сандърс спрял и казал на Гризби, че не иска неприятности, просто искал да освободи делфините. После настанал пълен ад.
Двама души с джетове изревали в канала и подкарали делфините.
Гризби насочил пушката си към Сандърс и му наредил да си даде пистолета и да върви към дока. Гризби искал да стреля по нарушителите с джетовете, поне да ги сплаши. Сандърс отказал да помръдне, отказал да си даде пистолета. И така осигурил на съучастниците си време да подгонят делфините по канала. Гризби викал и заплашвал, но онзи го предизвикал:
— Ти не си убиец, Гризби.
— Не ме предизвиквай.
Но Сандърс го предизвикал, поне според думите на Гризби — тоест извадил колта. Гризби стрелял с пушката и част от сачмите го улучили в бедрото, но само го съборили на колене.
В: Когато сте го улучили, Сандърс е изпуснал пистолета, нали, господин Гризби?
О: Предполагам, но не мога да кажа със сигурност. Беше тъмно. Бях уплашен. Действах по рефлекс.
В: Значи, докато Сандърс е на колене, целият в кръв и обезоръжен, този ваш „рефлекс“ ви кара да заредите пушката?
О: Да, сър.
В: И пак „по рефлекс“ се прицелвате в гърдите на Сандърс?
О: Вероятно така съм направил.
В: И накрая „по рефлекс“ сте дръпнали спусъка и сте произвели изстрела, който го е убил?
О: Всичко стана много по-бързо. Страхувах се за живота си. Вие не бяхте там. Не можете да си седите на тапицирания стол и да ме съдите.
Нелош отговор. Справедливото възмущение изглежда искрено, когато не преиграваш. Гризби щеше да се справи идеално пред съдебните заседатели.
