Адвокат в леглото полностью

— Опитвах се да подам жалба.

— Фалшива жалба.

— На това се вика „адвокатлък“.

— Вика му се „лъжене“!

— Между двете има доста голяма разлика.

— Харесва ти, нали?

— Какво да ми харесва?

— Да си Стив Акулата.

— Това ми е работата, Вик. Когато съм в съда, ще има кръв във водата.

— Не и ако играеш по правилата.

— Акула, която не може да хапе, е просто русалка.

— Искаш да кажеш, че съм слаба ли? Хайде нанеси ми най-страшния удар, който можеш, здравеняко. Ще играя по правилата и пак ще те победя.

Стив отвори вратата на хладилника и се скри зад нея, сякаш търсеше заслон от бурята.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Ти си незрял. Ти си безотговорен.

— Това са два проблема.

— Ти си дете.

— А твоят проблем е, че си мислиш, че законът е написан върху камък.

— Така е, по дяволите! Затова е закон!

Стив реши да изчака. Грабна една бира „Моримото“. Можеше да се наложи да чака дълго.

— Не можеш да си измисляш собствени правила на поведение — уведоми го тя.

— Разбира се, че мога. Нали сме в Америка.

— Да. Законите на Соломон — в гласа й се долавяше присмехулна нотка. — Какъв беше първият, дето ми го каза, когато проклетото пиле се изцвъка върху ръкава ми?

— „Когато законът не ти върши работа, изработи го ти.“

— Точно така. Хвалеше се с него. Е, аз съм друг човек. Не лъжа. Не нарушавам правилата. И не обвинявам отсрещната страна в извършването на деяния, които знам, че не е извършила.

Стив отпи голяма глътка бира. Имаше вкус на печена елда. Зачуди се дали Вик е свършила.

— И още нещо.

„Не е.“

— Спомняш ли си глупавата реплика, с която се опита да ме свалиш? В деня, когато се запознахме?

Стив поклати глава. Откъде, по дяволите, можеше да си спомня това? И как тя можеше да помни всичко тъпо или нелепо, което той беше казал или направил? В този безславен ден се озоваха в две срещуположни килии. Беше флиртувал с нея, но как тя можеше да помни какво й е казал?

— Каза, че би желал да си ми учител — припомни му Виктория.

„А, това.“

— Това беше най-добрата ми реплика — отвърна Стив.

— Това беше най-лошата ти реплика. Мразя сексистките закачки. И тогава те мразех и теб. Не съм била толкова бясна до днес.

Стив беше казал и още нещо, докато бяха в ареста, и много добре си го спомняше:

„Съкилийници днес, сродни души утре.“

Беше се направил на интересен. Но се оказа вярно. В момента, в който я беше видял да влиза в залата онзи ден, беше усетил нещо към нея.

— Ти ме плени, Вик. Ти ме плени още с „Разкарай се“.

— Толкова си ужасно вбесяващ — продължи тя.

— Мислех, че затова ме хареса.

— Не, обичам те въпреки това. Но знам, че когато си легна довечера и се събудя утре сутринта, пак ще си вбесяващ. И честно казано, Стив, писна ми!

Тя въздъхна и се облегна на плота. Кухнята притихна, чуваше се само бръмченето на хладилника.

Стив изпи голяма част от бирата, докато чакаше. Явно беше свършила. Изчака още няколко секунди. После тихо промълви:

— Знаеш ли какво каза току-що? Че ме обичаш. И аз те обичам. Още от деня, в който папагалът се изцвъка на ръкава ти и ти се разплака. Така че съжалявам. Днес се увлякох. Преминах границата. Няма да се случи повече. Не и с теб, искам да кажа. Другите адвокати са си потенциални жертви.

Направи крачка към нея, изчака достатъчно дълго, за да й позволи да скъси разстоянието и да го пресрещне на половината път за помирителна прегръдка. Но тя не помръдна.

— Остави ме на мира, Стив.

— Добре, щом това искаш…

Но тя вече беше излязла.

Стив реши през следващите два часа да не се показва пред очите на Виктория. Взе топката и ръкавицата и изведе Боби в задния двор, където го научи на основните хватки на хвърлянето със завъртане. После, когато се върнаха в кухнята, поля няколко филета от жълтоопашатка със сос от лимон и пипер и забърка салата с всички любими съставки на Виктория, включително печени борови семки, които според него имаха вкус на дървесина.

След това отново излезе навън и се зае с мъжкото задължение да разпали грила, без да подпали калистемона до него, опече рибата и я покри с прясна салца, която беше направил с пасатора. Накрая метна една покривка върху масата за пикник и наля обилно количество шардоне за своята любима, партньорка и противникова страна по делото.

По време на вечерята Виктория беше необичайно мълчалива. Стив не я притискаше, не насилваше разговора. Даваше й малко време, малко пространство и много вино.

След като ометоха крем карамела, който Стив беше купил от една сладкарница в „Корал Уей“, Боби влезе да си сложи лакътя в една кофа с лед, защото така правел Сенди Кофакс, най-добрият питчър евреин на всички времена, след всяка игра.