Клайд въздъхна, понеже в никой случай не притежаваше такива заложби, както даровитият Троун.
— А после, в понеделник сутрин, когато се прибрахме, беше почти четири, а трябваше да стана пак в седем. Съвсем бях загинала. Бях готова да зарежа работата и щях да я зарежа, само че ми дожаля за симпатичните хора в магазина и за господин Бек. Той е началник на моя отдел, знаете, и да ви кажа, как го измъчвам тоя нещастник! Аз съм направо безмилостна в тоя магазин. Един ден идвам късно следобед; едно от другите момичета нави контролния часовник с моя ключ, разбирате, нали, а той бил в преддверието и го видял, и ми казва после, към два следобед: „Вижте какво, госпожице Бригз (той винаги ме нарича «госпожица Бригз», защото не му позволявам да ми вика другояче; ще започне да става нахален, ако му позволя), тая работа няма да върви така, да си давате ключа. Няма да повтаряте тоя номер. Това тук не е кабаре!“ А пък аз взех, че се разсмях. Някой път много се ядосва, с всичките нас. Но аз пак го поставям на място. Има малко слабост към мен, знаете, за нищо на света не би ме уволнил, не и той! Та му казвам: „Вижте какво, господин Бек, не ви позволявам да ми говорите с тоя тон. Нямам навика да закъснявам често. И нещо повече, това тук не е единственото място, където мога да работя в Канзас сити. Ако не мога да закъснявам от време на време, без да ми се опява за това, идете да съобщите горе да ме уволнят и толкова, разбирате ли?“ Нямах намерение да го оставя да се отърве току-така. И точно както си мислех, той омекна. Каза ми само: „Добре, няма значение, аз само ви предупреждавам. Следващия път може да ви види господин Тирни и тогава ще ви се представи случай да си опитате късмета в някой друг магазин.“ Той знаеше, че и неговото, и моето са само празни заплахи. И пак ме наду смях. А след две минути го видях и той да се смее с господин Скот. Но, божичко, аз положително си позволявам там понякога твърде много!
По това време двамата с Клайд, без той да бе продумал, кажи-речи, нито дума и за голямо негово облекчение и удоволствие, стигнаха в ресторанта Фрисел. И за първи път в живота си той изпита удоволствието да кавалерства на едно момиче на такова място. Сега наистина започваха да му се случват някои неща, които с право можеше да нарече „преживелици“. Нервите му бяха опънати до краен предел от тази любовна история. Много високото самомнение на Хортензия, ярката светлина, в която тя рисуваше себе си като момиче, интимно с толкова много младежи и девойки, прекарващи весело времето си, го караха да чувства, че до този час изобщо не е живял. Той бързо изреждаше в ума си различните неща, които му беше разказала: ресторанта „Бъркет“ на Биг Блу, пързаляне и танци на леда… Чарли Троун… младият продавач на щанда за пури, с когото бе имала среща тази вечер… господин Бек, който бил толкова лапнал по нея, че не можел да се реши да я уволни. А когато я видя как си поръчва каквото й хрумне, без да мисли за неговата кесия, бързо огледа нейното лице, фигура, формата на пръстите и китката, които винаги така подсказват нежността и закръглеността на ръката, изпъкналостта на доста налелите се вече гърди, извивката на веждите, заоблената привлекателност на гладките й бузи и брадичка. Имаше и нещо в тона на гласа й, сладък и мек, който някак го привличаше и вълнуваше. За него този тон беше възхитителен. Божичко, само да можеше такова момиче да бъде съвсем негово!
И вътре, както и вън, тя продължаваше да бърбори за себе си, очевидно без да й прави никакво впечатление фактът, че вечеря тук, в заведение, което той бе смятал за съвсем изключително. Когато не се зяпаше в огледало, Хортензия разглеждаше листа за ястия и решаваше какво й се иска: агнешко с ментово желе… никакъв омлет, никакво говеждо… а, да, филе миньон с гъби. Накрая тя се установи на това, гарнирано с целина и карфиол. И би пила един коктейл. О, да, Клайд беше чувал Хеглънд да казва, че никоя вечеря не струва, без да се пийнат една-две чаши, затова сега беше несмело предложил коктейл. И след като изпи един и втори, тя като че ли стана по-топла, по-весела и още по-бъбрива.
Но през цялото време, както забелязваше Клайд, поведението й, що се отнася до него, беше доста сдържано, безлично. Ако дори за миг се решеше да насочи разговора съвсем мъничко към тях двамата и големия му интерес към нея, към това дали тя изпитва наистина по-дълбоко чувство към някой друг младеж, Хортензия го прекъсваше, като заявяваше, че харесва еднакво всички момчета. Всички били толкова чудесни… толкова мили с нея. И трябвало да бъдат. Когато не били, не искала да има нищо общо с тях занапред. „Връзвала им тенеке“, както веднъж го каза. Тя примигваше с живите си очи и тръскаше предизвикателно глава.
