Но Клайд, въпреки това честно и добронамерено предупреждение, не можеше да бъде разубеден. Попаднал под влиянието на очарователната усмивка, магията и устрема на движението и младостта, той бе напълно заслепен и би дал и направил всичко за още една усмивка, още един поглед или стискане на ръка. И всичко това въпреки факта, че имаше работа с момиче, което като пеперудка само не знаеше накъде отива и тъкмо сега започваше да разбира колко удобно и изгодно е да използва момчета на своя възраст или малко по-големи, за да получава каквито поиска развлечения или дрехи.
Рожденият ден излезе само един от тези изблици на стремежа у младите да си намерят другар. Домът на Кити Кийн не беше много повече от колиба на бедняшка улица, сгушена под голи декемврийски дървета. Но за Клайд, поради неочаквано разпалилото се у него влечение към хубавинко личице, тя доби багрите, формата и блясъка на романтиката. А младите момичета и момчета, които срещна там — момичета и момчета от типа на Ратърър, Хеглънд и Хортензия, бяха също кръв и плът на енергия, непринуденост и дързост, за притежаването на които би дал и душата си. И колкото да е странно, въпреки че беше малко нервен поради новите си другари, напълно се включи във веселбата.
И в този случай му бе съдено да види непосредствено как се държат известен тип девойки и младежи — нещо, което за щастие или за нещастие (вземете го, както желаете), никога не бе виждал досега. Имаше например един вид чувствени танци, на които Луиза, Хортензия и Грета се отдаваха с най-голямо безгрижие и самоувереност. Същевременно някои от тези младежи носеха уиски в плоски шишета в задния си джоб, от които пиеха не само самите те, но черпеха и другите — момчетата и момичетата наред.
И това допринесе немалко за всеобщото веселие: отношенията им станаха по-интимни и те въртяха любов едни с други, включително и Хортензия, Луиза и Грета. От време на време имаше и свади. И като че ли нямаше нищо необикновено, както забеляза Клайд, един или друг младеж да попрегърне някое момиче зад вратата, да го сложи на скута си в някое усамотено ъгълче, да се поизлегне с него на някое канапе и да му шепне интимни и безспорно приятни за него неща. И макар че нито веднъж не забеляза Хортензия да прави това, все пак, както виждаше, тя не се свенеше да сяда в скута на разни момчета или да си шепне с разни съперници зад вратата. И това за известно време така го обезсърчи и едновременно разгневи, та чак реши, че не може и не иска да има повече нищо общо с нея — тя беше твърде леснодостъпна, вулгарна, лекомислена.
В същото време, понеже беше пил от разните питиета, които му бяха предлагали (за да не личи, че има по-малко житейски опит от другите), и беше стигнал до състояние на смелост и дързост, с каквито обикновено не се отличаваше, той си позволи полуумолително и полуукорно да й заговори за твърде свободното й поведение:
— Вие сте флиртаджийка, това сте! На вас ви е все едно на кого ще завъртите главата, нали?
Той й го каза, когато двамата танцуваха в един и нещо след полунощ, а някакъв младеж на име Уилкенз свиреше на доста разстроеното пиано. Тя се мъчеше добродушно и все пак кокетно да му покаже нова стъпка и го гледаше с развеселен и чувствен поглед.
— Какво искате да кажете с „флиртаджийка“? Не ви разбирам.
— Не разбирате, а? — отвърна Клайд малко ядно, като все още се мъчеше да прикрие истинското си настроение с престорена усмивка. — Разправяли са ми за мис. Вие ги въртите всичките.
— О, така ли? — отговори девойката доста разсърдена. — Е, не съм се чак мъчила да ви завъртя главата на вас, нали?
— Добре де, не се сърдете! — наполовина й се замоли, наполовина й се скара Клайд, уплашил се, че навярно си е позволил твърде много и може сега да я загуби съвсем. — Не искам да кажа нищо лошо с това. Не можете да отречете, че се оставяте много от тия момчета да въртят с вас любов. Във всеки случай изглежда, че ви харесват.
— О, да, предполагам, че ме харесват. Но аз не мога да им го забраня, нали?
— Вижте какво, ще ви кажа едно нещо — изтърси той самохвално и разгорещено. — Аз бих могъл да харча за вас много повече от тях! Аз имам пари!
Само преди миг си беше помислил за петдесет и петте долара в банкноти, тъй хубаво сместили се в джоба му.
— Ах, не знам — отвърна тя, немалко заинтригувана от това парично предложение (нали беше предложение!) и същевременно с немалко повдигнато самочувствие от факта, че може да запалва почти всички младежи по този начин. Тя беше всъщност възглупава, много лекомислена и влюбена в собствените си прелести, заглеждаше се във всяко огледало, възхищаваше се от своите очи, коса, ръце, снага и упражняваше особено пленителна усмивка.
