И въпреки това сега стоеше тук, на ъгъла, в мрака, обкръжен от блясъка на безбройни реклами и светлини наоколо, със стотици минувачи, които бързаха насам-натам, а на лицето на мнозина от тях беше изписана мисълта за приятни намерения и срещи… пък той, само той може би ще трябва да си върви и да отиде някъде другаде, да яде сам, да отиде на театър сам, да се върне у дома сам, а след това пак да тръгне на работа сутринта. Тъкмо беше стигнал до заключението, че е човек без късмет, когато наблизо се отдели от тълпата лицето и фигурата на Хортензия. Беше елегантно облечена с черен кадифен жакет с червеникавокафява яка и маншети и голяма барета от същия плат с червена кожена тока отстрани. Бузите и устните й бяха леко начервени. Очите й блестяха. И както винаги с всичко се мъчеше да покаже, че е много доволна от себе си.
— О, здравейте, аз съм закъсняла, нали? Не зависеше от мен. Виждате ли, бях забравила, че имах среща с друго момче, мой приятел… едно, как да кажа, чудесно момче… и чак сега се сетих, че имам две срещи. Съвсем се обърках тогава. Трябваше да направя нещо с единия от вас. Тъкмо се канех да ви се обадя по телефона и да се уговоря за друга вечер, но ми дойде наум, че няма да сте там след шест. Том никога не остава след шест. А Чарли винаги остава поне до шест и половина, понякога и по-късно, и е чудесно момче в това отношение: нито се цупи, нито нещо друго. Канеше се също да ме заведе на театър и на вечеря. Той работи на щанда за пури тук, в „Орфия“. Затова се обадих на него. Е, не му стана чак много приятно. Но му казах, че ще изляза с него друг път. А, не се ли радвате? Не смятате ли, че съм много добра с вас, като разочаровам заради вас толкова хубаво момче като Чарли?
Беше забелязала под око разтревожения, ревнив и плах поглед на Клайд, докато говореше за другото момче. И мисълта, че го е накарала да ревнува, бе истинска наслада за нея. Беше й ясно, че е налапал здраво въдицата. Затова Хортензия тръсна глава, усмихна се и тръгна в крак с него по улицата.
— Дума да не става, че беше мило от ваша страна да дойдете — пряко сили каза Клайд, макар че споменаването на Чарли като „чудесно момче“ сякаш стана причина да му се свият едновременно и гърлото, и сърцето. Какъв шанс имаше да задържи едно толкова хубаво и своенравно момиче? — Но да ви кажа, вие изглеждате много шик тази вечер — продължи той, като си налагаше да говори и сам беше малко изненадан, че може да го направи. — Харесва ми тая шапка, много ви прилича, и жакетът също. — Той открито я оглеждаше, очите му светнаха от възхищение и се изпълниха със страстен копнеж. Би искал да я целуне по хубавата й уста, само че не смееше тука… нито някъде другаде засега. — Никак не ми е чудно, че трябва да отказвате срещи. Вие сте много хубава. Не искате ли да се закичите с рози? — Те тъкмо минаваха край цветарница и изложените рози го подсетиха да й подари цветя. Беше чувал Хеглънд да казва, че жените предпочитали мъже, които проявяват внимание към тях.
— О, да, бих искала малко рози — отговори тя и влезе в магазина. — Или може би малко от тези теменужки. Много са хубави. Май че повече подхождат на този жакет.
Беше доволна, като си помисли, че Клайд не се стиска да й предложи цветя. Също, че казва за нея такива приятни неща. Същевременно беше убедена, че е момче, което е имало много малко (ако изобщо е имало) работа с момичета. А тя предпочиташе младежи и мъже, които бяха по-опитни, не се ласкаеха толкова лесно от нея, които не беше толкова лесно да задържи. И все пак неволно й минаваше през ума, че Клайд като тип е по-добър от момчетата и мъжете, с които бе свикнала, по-фин. По тази причина въпреки неговата непохватност (според нея) беше склонна да го търпи… да види как ще се оправи по-нататък.
— Да, тия са доста хубави! — възкликна тя, взе големичко букетче теменужки и си го забоде. Тези ще са.
И докато Клайд ги плащаше, тя застана пред огледалото да ги нагласи по вкуса си. Най-после, доволна от ефекта, се обърна и рече:
— Е, аз съм готова! — И го хвана под ръка.
Клайд, постреснат от свободното й държане и превземки, не знаеше за какво друго да говори, но нямаше защо да се тревожи: главното, което я интересуваше в живота, беше самата тя.
— Божичко, и тая седмица каква беше за мен, да ви кажа! Всяка нощ съм се прибирала в три. А в неделя, кажи-речи, призори. А пък снощи бяха едни лудории, не ти е работа! Били ли сте някога при Бъркет, дето е до Гифърд Фери? О, шикозно заведение, малко над Биг Блу на 39-та улица. Дансинг през лятото, а зиме, като замръзне, можете да се пързаляте с кънки или да танцувате на леда. И чудно оркестърче!
Клайд наблюдаваше играта на устните й, блясъка на очите и бързите жестове, без да се замисля много-много за това, което тя казваше — почти без да я чува.
— С нас беше Уолъс Троун… божичко, каква зодия е това момче!… После, когато седнахме да ядем сладолед, той влезе в кухнята и си начерни лицето, сложи си келнерска престилка и дреха и се връща да ни сервира. Много е смешен! И какви смешни фокуси прави с чиниите и лъжиците!…
