При тези негови думи тя го погледна учудено, понеже си даде сметка не само за рязкото му държане, но и за това, че сега за първи път си позволява такава смелост по отношение на нея. Трябва да е започнал да се чувства твърде сигурен. Тя му отделя твърде много внимание. В същото време си даде сметка, че не беше сега времето да му покаже, че държи на него много по-малко, отколкото би желала той да вярва, понеже иска да получи палтото, както вече са се уговорили.
— Ах, божичко, всяко нещо си има граници! — отговори тя ядосано, раздразнена най-много от факта, че това, което Клайд казва, е вярно. — И ти ако не си мърморко! Е, не мога да ти помогна, щом искаш да си толкова ревнив. Не съм направила нищо, само потанцувах с него. Не съм и помислила, че ще се разсърдиш.
Тя понечи да му обърне гръб, но се сети, че между тях има споразумение и трябва да го предразположи, ако иска да стане работата, затова го дръпва за реверите на сакото по-настрана, където нямаше да ги чуят, защото другите вече гледаха и слушаха, и започна:
— Виж какво сега. Няма защо да се държиш така. Не съм влагала нищо в това, което правех. Честна дума, не съм. Пък сега всички танцуват така. И никой не влага нищо в това. Ти искаш ли да бъда добра към теб, или не искаш?
И го загледа право в очите с преднамерена нежност и обещание, сякаш той беше единственият сред всички присъстващи, когото наистина харесваше. И умишлено, нарочно чувствено сви устни, както умееше, и те потрепнаха — можеше да се рече, че иска да го целуне — изражение, което събуждаше у него безумно желание.
— Добре — каза Клайд, като я гледаше покорно, загубил воля. — Може да постъпвам глупаво, но положително те видях какво правеше. Ти знаеш, че съм луд за теб, Хортензия… безумен! Не мога да се наложа на себе си. Понякога ми се иска да можех. Бих искал да не съм такъв глупак. — И я загледа скръбно.
А тя, осъзнала властта си над него и колко лесно е да го командва, отговори:
— Ах, и ти пък… стига толкоз! Ако бъдеш добричък, след малко, когато другите не гледат, ще те целуна.
В същото време усещаше, че Спарсър я гледа. А също, че много го привлича и че самата тя го харесва повече от всички други, с които се е срещала напоследък.
Връхната точка на следобеда настъпи обаче, когато след още няколко танца и още няколко чаши питие рекичката и предлаганите от нея удоволствия бе още веднъж натрапена на вниманието им от Хеглънд, който надзърна през един от прозорците и изведнъж възкликна:
— Защо не погледнете леда там долу! Вижте чудесния лед. Хайде всички долу там, да се пързаляме!
И всички хукнаха презглава — Ратърър тичаше за ръка с Тина Когел, Спарсър с Люсил Никълъс, с която тъкмо беше танцувал, Хигби с Лора Сайп, която започваше да му се вижда достатъчно интересна за разнообразие, и Клайд с Хортензия. Но щом стигнаха леда, който беше не повече от тясна ивица със сняг, отвян на места от вятъра, и извиваше сред гъстаци от безлистни дървета, компанията заприлича повече на млади сатири и нимфи от старите дни. Тичаха насам-натам, подхлъзваха се, пързаляха се, а Хигби, Люсил и Майда веднага паднаха, но скочиха на крака с буен смях.
Хортензия, първо крепена от Клайд, също ситнеше ту тук, ту там. Но скоро се отпусна да тича и да се хлъзга с писъци на престорен страх. Сега не само Спарсър, но и Хигби, без да държи сметка за Клайд, започна да заобикаля Хортензия с внимание. Те се пързаляха заедно с нея, гонеха я и се преструваха, че искат да я спънат, но я подхващаха, когато падаше. А Спарсър я хвана за ръка и уж против нейното желание и напук на другите я помъкна нагоре по течението зад един завой, където никой не можеше да ги види. Твърдо решил да не показва повече, че я наблюдава или ревнува, Клайд остана с компанията. Но въпреки волята си мислеше, че Спарсър може да използва този случай да й назначи среща или дори да я целуне. Тя беше напълно способна да му го позволи, дори да се престореше, че не иска. Това бе убийствено!
