В това време Люсил Никълъс забеляза трепкащо пламъче, отразено в едно от прозорчетата на хана, и възкликна:
— О, вижте, вътре гори огън!
Спарсър гарира колата, всички вкупом влязоха в хана и Хигби отиде с бързи крачки при голямото, шумно, раздрънкано механическо пиано с тенекиен тон и го пусна с петцентова монета. За да оспори неговото първенство и за да се покаже, Хеглънд изтича при сложения в единия ъгъл грамофон и пусна плочата „Сивата мечка“, която намери там.
При първите звуци на тази мелодия, която всички знаеха, Тина Когел се провикна:
— О, хайде да танцуваме, искате ли? Не можете ли да спрете туй другото дрънкало? — добави тя.
— Разбира се, след като изсвири докрай — обясни със смях Ратърър. — Единственият начин да го спреш, е да не пускаш в него монети.
Но понеже в помещението влезе келнер, Хигби се зае да пита кой какво иска. Междувременно, за да блесне с чаровете си, Хортензия се изправи сред дансинга и се опита да имитира сива мечка, ходеща на задните си крака, което умееше да прави доста забавно — съвсем грациозно. А Спарсър, като я видя сама сред дансинга, побърза да привлече вниманието й върху себе си и тръгна подир нея, като се мъчеше да имитира нейните движения. Харесала неговата ловкост и нетърпелива да потанцува, Хортензия най-после изостави имитирането, протегна към него ръце и двамата живо заиграха уанстеп. Клайд, който в никакъв случай не беше толкова добър танцьор, веднага пламна от ревност — болезнена ревност. В копнежа по нея му се струваше несправедливо тя да го изоставя тъй рано — в самото начало на веселбата. Но Хортензия, заинтересувана сега от Спарсър, който като че ли беше по-обигран, не обръщаше никакво внимание на Клайд, а продължаваше да танцува с новозавоювания си обожател, при което ритмичното му майсторство тъй очарователно отговаряше на нейното. А после, за да не останат на сухо, другите веднага си избраха партньорки: Хеглънд затанцува с Майда, Ратърър с Люсил, а Хигби с Тина Когел. Така Лора Сайп остана за Клайд, който не я харесваше много. Не беше чак толкова хубава — пълно момиче с месесто лице и неотговарящи на лицето похотливи сини очи — и понеже Клайд не обладаваше особено майсторство, двамата танцуваха само най-обикновен уанстеп, докато другите правеха най-различни стъпки.
Обзет от болезнена ярост, Клайд забеляза, че Спарсър, който все още танцуваше с Хортензия, сега я притиска до себе си и я гледа право в очите. И тя му позволява! Той усети изведнъж някаква оловна буца под лъжичката. Нима беше възможно да хареса този млад парвеню с колата! Нали е обещала да бъде добра към него? Това породи в душата му чувството, че тя е непостоянна, че не е изключено да е съвършено равнодушна към него. Искаше да направи нещо… да спре да танцува и да я дръпне от Спарсър, но нямаше начин, докато не свърши тази плоча.
А тогава, точно когато тя свърши, келнерът се върна с табла и нареди коктейли, лимонада и сандвичи на съединените три масички. Всички се запътиха към масите, но Спарсър и Хортензия продължиха да танцуват — нещо, което Клайд веднага забеляза. Тя беше безсърдечна флиртаджийка! В действителност — не даваше пет пари за него! И това — след като съвсем неотдавна го накара да помисли, че го харесва и го склони да й помогне да си купи това палто! Да се маха по дяволите сега! Ще й даде да разбере! Той да я чака! Не минаваше ли това всички граници? Но ето че най-после, като видяха, че другите се събират около сложените близо до огъня маси, Хортензия и Спарсър спряха да танцуват и се приближиха. Клайд бе пребледнял и мрачен. Стоеше настрана, привидно безразличен. А Лора Сайп, забелязала вече неговия гняв и доловила причината му, сега се дръпна от него и отиде при Тина Когел, на която обясни защо е толкова сърдит.
Тогава, като забеляза колко е мрачен, Хортензия се запъти към него със стъпките от „Сивата мечка“.
— Ах, не беше ли това чудесно? — заговори тя. — Божичко, колко обичам да танцувам на такава музика!
— Разбира се, чудесно за теб — отвърна Клайд, изгаряйки от ревност и разочарование.
— Защо, какво е станало? — попита тя с нисък и почти обиден тон, като се преструваше, че не се сеща, макар да знаеше много добре защо е ядосан. — Да не искаш да кажеш, че те е хванало яд, понеже танцувах първо с него, а? Ах, колко глупаво! Защо не дойде тогава ти да танцуваш с мен? Не можех да му откажа да танцувам, щом беше до мене, нали?
— О, не, разбира се, не си могла — отговори Клайд саркастично, с нисък, натъртен тон, защото и той, също както Хортензия, не искаше другите да чуят. — Но никой не те караше да лягаш отгоре му и да го гледаш така замечтано, нали? — Клайд беше направо вбесен. — Няма защо да ми казваш, че не си го правила, защото те видях.
