Едно обстоятелство, което помрачи настроението на Клайд тъкмо по времето, когато се мъчеше да стигне до някакво практическо решение (да не говорим за дълбоко потискащото влияние, което то оказа върху цялото семейство Грифитс), бе, че сестра му Еста, която доста го интересуваше, макар да имаха много малко общо, избяга от дома с някакъв артист, който играел временно в Канзас сити и се поувлякъл в нея.
Истината по отношение на Еста беше тази, че въпреки грижливото й възпитание и привидно ревностното благочестие и добродетелност, като че ли характерни от време на време за нея, тя беше само едно чувствено и безволево момиче, което положително не знаеше още какво иска от живота. Въпреки атмосферата, в която се движеше, Еста всъщност не принадлежеше към нея. Както огромното мнозинство от хората, които изповядват и всеки ден повтарят догмите и веруюто на своя свят, навиците и въображаемите й убеждения се бяха оформили у нея тъй неусетно още от най-ранно детство, че до това време, а дори до по-късно, тя не разбираше значението им. Защото необходимостта да мисли е била изместена от напътствията и закона или от „божието откровение“ и докато други теории или положения и подтици от външно или дори вътрешно естество не се надигаха да се сблъскат с тях, за нея нямаше опасност. Надигнеха ли се веднъж обаче, положението, че религиозните й схващания, които не почиваха на никакви убеждения или присъщи лично на нея склонности, нямаше да устоят на сътресението, беше предрешено. Така че цялото време мислите и чувствата й (горе-долу както и на брат й Клайд) блуждаеха ту тук, ту там, все около любовта и охолството — които, общо взето, имаха малко или почти нищо съвместимо със себеотрицателното и самопожертвувателно учение на религията. Тя бе под тайнственото влияние на мечти, които някак се противопоставяха на тези религиозни изисквания.
Но Еста нямаше нито силата на Клайд, нито, от друга страна, неговата устойчивост. Тя беше, с една дума, мекушава, живееше със смътен копнеж за хубави рокли, шапки, обувки, панделки и други подобни, а над всичко това стоеше религиозната теория или представа, че не бива да копнее. Тя минаваше по дълги оживени улици сутрин и следобед след училище или вечерно време. Действаше й чарът на някои девойки, които вървяха заедно, хванати под ръка, и си шепнеха някакви тайни, или на момчета, които се държаха като шутове, но въпреки това разкриваха чрез нелепата си животинска несдържаност силата и значението на тези химически процеси и нагон за чифтосване, които се таят във всеки младежки помисъл и постъпка. И в самата нея, когато от време на време виждаше любовни двойки или младежи, търсещи случай да пофлиртуват, които се навъртаха по ъглите на улиците или входовете на къщите и я заглеждаха с жажда и въжделение, се събуждаше някакво пулсиране на нервната плазма, което се застъпваше гръмко за всички видимо материални неща в живота, а не за бледите радости на рая.
А погледите се забиваха в нея като някакъв невидим лъч, защото бе приятна наглед и ставаше все по-привлекателна с всеки час. Настроенията на другите будеха насрещни настроения, тези преобразуващи химически процеси, върху които почива цялата нравственост и безнравственост на света.
И тогава един ден, когато се връщаше у дома от училище, някакъв младеж от тази внушаваща доверие разновидност, известна като „покорители на женските сърца“, й заговори до голяма степен поради нейния поглед и настроение, които като че ли го канеха да го направи. И нямаше, кажи-речи, нищо, което би могло да я спре, защото бе поначало податлива, ако не и страстна. И все пак бе толкова добре дресирана у дома по отношение на необходимостта от скромност, благоразумие, нравствена чистота и така нататък, че поне при този случай нямаше опасност от незабавно падение. Само че след това първо нападение последваха други, бяха съответно приети или поне не толкова бързо прекъснати с бягство, а те малко по малко помогнаха за събарянето на тази стена на сдържаността, която бе успяло да издигне домашното й възпитание. Тя стана потайна и започна да крие от родителите постъпките си.
Случваше се младежи да тръгнат с нея и да й говорят въпреки желанието й. Те сломиха присъщата й дотогава извънредна стеснителност, която й беше помагала да държи другите настрана поне за известно време. Тя желаеше нови познанства, мечтаеше за някаква светла, радостна, чудна любов с някого от тях.
