Скъпа майко,
Още ли сте в Канзас сити? Бих искал да ми пишеш, та да зная. Толкова много бих искал пак да получа писмо от теб, пък и аз да ти пиша пак, ако наистина искаш. Честна дума, мамо. Много съм самотен тук. Само се пази и недей още казва никому къде съм. То не е нужно, а и би могло да ми навреди тъкмо когато толкова се мъча да започна нов живот. Самият аз нищо лошо не бях направил тогава. Наистина не бях направил, макар вестниците и да пишеха това — само бях отишъл с другите. Но ме беше страх да не ме накажат за нещо, което не съм извършил. Просто не можех да се върна тогава. Не бях виновен, а пък ме беше страх и от това, което можехте да си помислите ти и татко. Но те ме бяха поканили, майко. Аз не съм му казвал да кара по-бързо или да вземе тая кола, както той разправял. Той я взе сам и покани мен и другите да отидем с него. Може всички да сме били виновни, дето прегазихме онова момиченце, но не сме искали да го направим. Никой от нас. И толкова мъчно ми беше след това! Като си помисля за всичките неприятности, които съм ти причинил! И точно по времето, когато си имала най-много нужда от мен. Божичко! Майко, надявам се, че можеш да ми простиш. Можеш ли?
Все се питам как си. И Еста, и Джулия, и Франк, и татко. Много бих искал да зная къде сте сега и какво правите. Ти знаеш, че те обичам, нали, мамо? Сега съм много поумнял и виждам нещата по-другояче, отколкото едно време. Искам да постигна нещо на този свят. Искам да се издигна. Сега съм на горе-долу сносна служба, макар и не толкова добра, колкото в Канзас сити, но сносна и в друг бранш. Но искам нещо по-хубаво, макар и да не искам да постъпвам пак в хотел, ако мога. Не е много подходяща работа за млад мъж като мен — като че ли съм прекалено честолюбив. Виждаш ли, аз зная много повече, отколкото знаех тогава. Сега са доволни от мен, където съм, но трябва да се издигна. Освен другото сега изкарвам тук само колкото да преживявам, само колкото за жилище, храна и дрехи, но се мъча да пестя по малко, за да си намеря някаква работа, където да мога да напредна и да науча нещо. Човек трябва да си има някаква професия в наше време. Сега го разбирам.
Моля ти се, пиши ми и ми разправи как сте всички и какво правите. Бих искал да зная. Поздрави Франк, Джулия, татко и Еста, ако са още всички при теб. Аз все така те обичам и ти въпреки всичко поне мъничко ме обичаш, нали? Няма да се подпиша с истинското си име, защото може все още да е опасно (не съм го използвал, откакто напуснах Канзас сити). Но ще ти пиша другото си име, което много скоро ще изоставя и ще възприема пак старото. Много бих искал да го направя още сега, но все ме е страх. Можеш да ми пишеш, ако искаш, на името:
Ще потърся отговора след няколко дена. Подписвам се така, за да не причиня нито на теб, нито на себе си нови неприятности, разбираш, нали? Но щом се почувствам по-сигурен, че онова другото е свършено, положително ще използвам моето си име.
