— Да, аз мисля, че това е много мило от твоя страна — любезно и дипломатично забеляза госпожа Грифитс. — Надявам се, че той ще оправдае надеждите ти.
— А има и нещо друго — добави дълбокомислено и поучително Грифитс. — Не желая тоя младеж, докато е на служба при мен и само защото е мой племенник, да бъде гледан по-различно от всеки друг служещ във фабриката. Той идва тук да работи, а не да играе. И докато е тук и се опитва да си спечели положение, не желая да му оказвате никакво внимание в обществено отношение, съвсем никакво. Във всеки случай той не е такова момче, че да иска да ни се натрапва… поне така ми се видя, и няма да дойде тук с някаква представа, че трябва да бъде поставен на равна нога с нас. Това би било глупаво. По-нататък, ако се покаже наистина достоен, че може да се грижи за себе си, знае си мястото и не се тика пред другите и ако някой от вас пожелае да му окаже някакво малко внимание, е, и тогава няма да е късно да пообмислим, но не преди това.
В това време слугинята Аманда, помощничка на госпожа Трюсдейл, прибираше чиниите от вечерята и се канеше да поднесе десерта. Но понеже господин Грифитс рядко ядеше десерт и обикновено използваше това време, освен ако имаше гости, да преглежда някои борсови и банкови книжа, които държеше в малко писалище в библиотеката, той бутна и сега стола си, стана, извини се пред семейството и влезе в библиотеката, която беше до всекидневната. Другите останаха.
— Бих искала да го видя как изглежда, а ти? — каза Майра на майка си.
— И аз. И се надявам, че ще оправдае всичките надежди на татко ти. На татко ти ще му е много криво, ако излезе другояче.
— Не я разбирам тая работа — забеляза Гилбърт, — да докарва нови хора, когато ни са много и тия, дето ги имаме. А освен това представете си какви приказки ще плъзнат тук, ако се разбере, че нашият братовчед е бил само пиколо, преди да дойде тук!
— Е, няма никаква нужда да го узнаят, нали? — каза Майра.
— Така ли? Ами какво ще му попречи да разправя за това… освен ако му кажем да си мълчи… или да дойде някой, който го е виждал там. — В очите му пламна злоба. — Поне се надявам, че ще си мълчи. Положително не би било много хубаво за нас тук!
А Бела добави:
— Надявам се, че не е тъп като двете момчета на вуйчо Алън. Те са най-неинтересните, които съм виждала.
— Бела! — още веднъж я предупреди майка й.
Този Клайд, с когото Самюъл Грифитс се запозна в клуба „Юниън лийг“ в Чикаго и когото описа на семейството си, представляваше малко променена редакция на младежа, избягал от Канзас сити три години преди това. Сега беше двадесетгодишен, малко по-висок и по-заякнал, макар че надали много по-снажен, и, разбира се, значително по-опитен. Защото, след като напусна дома си и работата в Канзас сити и се сблъска с грубите страни на живота — унизителна работа, жалки жилища, никакви близки, а освен това и необходимостта да си пробива сам пътя, колкото може, — той си изработи известна самоувереност и угодливо държане, с каквито едва ли се беше отличавал преди три години. Имаше у него сега (макар да не беше толкова елегантно облечен, както в Канзас сити) изтънченост в обноските, която правеше приятно впечатление, при все че не се натрапваше на пръв поглед. Също така — а това съвсем не приличаше на онзи Клайд, който се беше измъкнал от Канзас сити в товарен вагон — имаше много по-предпазлив и сдържан вид.
Защото, след като избяга от Канзас сити и трябваше така и инак да се унижава и изхитря да си пробие път в живота, беше постепенно стигнал до заключението, че бъдещето му зависи единствено от самия него. Близките му, както си беше сега окончателно дал сметка, не можеха да направят нищо за него. Бяха твърде непрактични и твърде бедни — майка му, баща му, Еста, всички.
В същото време въпреки всичките си мъчнотии Клайд чувстваше все пак да го влече към тях, особено към майка му и стария домашен живот, сред който бе протекло неговото детство — братчето и сестрите, включително и Еста, понеже и тя (както го разбираше сега) бе пострадала поради обстоятелства, на които вероятно не е могла да се противопостави, както и сам той. И често мислите и настроението го бяха карали да се пренася в миналото с остра и смущаваща болка заради начина, по който се беше държал с майка си, и заради случката, сложила такъв неочакван край на кариерата му в Канзас сити: загубването на Хортензия Бригз — този жесток удар; трудностите, с които се беше сблъсквал сетне; неприятностите, които трябва да са имали заради него майка му и Еста.
