- Не, Терън - Ейдриън си взе меча от отпуснатите ръце на фермера. - Тракия не е убила семейството си, нито ти си го сторил. Звярът е - мушна меча обратно в ножницата. - Не можеш да я държиш отговорна за вратата. Не е знаела какво ще се случи. Никой от вас не е. Ако си знаел, си щял да бъдеш там. Ако те са знаели, са щели да угасят светлината. Колко-то по-скоро престанеш да обвиняваш невинните и започнеш да разрешаваш самия проблем, толкова по-добре ще бъде за всички. Терън, оръжието ти може и да е остро, но каква полза от остро оръжие, което не може да уцели нищо или още по-лошо, което удари грешната цел? Битки не се печелят с омраза. Гневът и омразата те правят храбър и силен, ала също глупав. И се препъваш в собствените си крака - Ейдриън погледна надолу към стареца. - Това ми се струва достатъчно за днешния урок.
* * *
Ройс и Есрахаддон се върнаха по-малко от час преди залеза и бяха посрещнати от животински парад. Изглежда всяко селско животно бе на път. Повечето от селяните също присъстваха, насочвайки живия поток с камбани, пръчки, тенджери и лъжици, пришпорвайки ги нагоре по хълма към имението. Кравите и овцете вървяха сносно, но прасетата създаваха проблеми и Ройс забеляза Пърл с пръчката си майсторски да ги оркест-рира.
Роуз Макдърн, съпругата на ковача, ги забеляза първа и внезапно Ройс има честта да чуе развълнувани възклицания относно завръщането си.
- Какво става? - Ройс запита Пърл, нарочно отбягвайки възрастните.
- Местим животните в замъка. Ще останем там за през нощта, казват.
- Знаеш ли къде е Ейдриън? Спомняш си, мъжът, с когото пристигнах? Тракия яздеше с него?
- Замъкът - каза му Пърл, сетне присви очички: - Ти наистина ли си уловил прасе в тъмното?
Ройс я погледна объркан. Точно тогава едно прасе се опита да напусне колоната и тя се втурна подире му с размахана пръчка.
Замъкът на лорда на Уестбанк бе типичната крепост със защитна стена и ров: голяма господарска къща на върха на насипания хълм, няколко стопански постройки и всичко това заобиколено с крепостна стена от подострени колове. Солидна порта осигуряваше пропускателния режим. Имаше и вял опит за крепостен ров, който обаче не бе нищо повече от плитък канал. В радиус от около четиридесет ярда имаше изсечени пънове.
Мъже работеха сред дърветата, сечейки борове. Ройс все още не бе напреднал особено с имената, но разпозна Винс Грифин и Ръсел Ботуик да режат с двуръчен трион. Тад Ботуик и още неколцина други хлапетии хвърчаха наоколо, подрязвайки клони с брадвици. Три момичета връзваха клоните в снопове и ги товареха в каруца. Дилън Макдърн и синовете му извличаха трупите до замъка с помощта на воловете, където дървото бе нарязвано и нацепвано.
Ройс откри Ейдриън да цепи трупи близо до хранилището. Партньорът му бе гол до кръста, с изключение на малкия сребърен медальон, който увисваше на врата му, когато се навеждаше да постави нов клин. Бе натрупал солиден куп дърва, покрай които и се бе изпотил солидно.
- Месил си се, а? - запита Ройс, оглеждайки кипящата дейност.
- Трябва да признаеш, че плановете им за защита не бяха особено първокачествени - каза Ейдриън, спирайки да обърше потта от челото си.
Ройс му се усмихна:
- Просто не можа да се въздържиш, нали?
- Ами ти? Откри ли дръжката?
Ейдриън надигна кана и жадно отпи няколко глътки, лочейки толкова бързо, че част от водата потече по брадичката му. Наля малко в шепа и наплиска лице, обърса пръсти в косата си.
- Дори не се приближих достатъчно, за да видя врата.
- Погледни откъм добрата страна - усмихна се Ейдриън. - Този път не си бил арестуван и осъден на смърт.
- Това е добрата страна?
- Как да ти кажа, за мен чашата е пълна наполовина.
- Ето го - провикна се Ръсел Ботуик, сочейки. - Ето го там Ройс.
- Какво става? - запита крадецът, докато хората внезапно започнаха да се натрупват около него.
- Споменах, че си видял звяра и те се интересуват как изглежда -обясни Ейдриън. - Ти какво си помисли? Че идват да те линчуват?
- Как да ти кажа, за мен чашата е празна наполовина - сви рамене.
- Празна до половината? - изкикоти се Ейдриън. - Имало ли е изобщо нещо в тази чаша?
Ройс все още се мръщеше на Ейдриън, когато селяните се струпаха около тях. Жените бяха скрили косите си в забрадки, потъмнели и влажни на челата им. Ръкавите им бяха навити, а лицата - оцапани с мръсотия. Повечето от мъжете бяха голи до кръста, с трески и борови иглички прилепнали към кожата им.
- Видя ли го? - запита Дилън. - Наистина ли го видя?
- Да - отвърна Ройс и неколцина замърмориха.
- Как изглежда? - запита дякон Томас. Свещеникът изпъкваше сред тълпата, изглеждаше свеж, чист и отпочинал.
- Имаше ли криле? - запита Ръсел.
- Имаше ли нокти? - поинтересува се Тад.
- Колко беше голям? - настояваше да знае Винс Грифин.
- Оставете човека да говори - прогърмя Дилън и останалите се укротиха.
- Има криле и нокти. Видях го само за кратко, понеже летеше над дърветата. Зърнах го само през пролука в листата, но видяното от мен бе дълго, като змия или гущер, с криле и два крака, които все още стискаха Мей Дръндъл.
- Гущер с криле? - повтори Дилън.
