Страниците на книгата бяха покрити с бележки с молив и мастило, направени от вампира, почти нямаше празно място. Три от главите бяха получили по-специално внимание от останалите. Те бяха посветени на инстинктите, хибридите и привличането между различните видове.
Също като труда на Харви за кръвообращението, седмата глава от книгата на Дарвин, посветена на естествените инстинкти, сигурно е изключително любопитно четиво за вампирите. Матю бе подчертал определени пасажи и бе писал над и под тях, както и в полетата. Бележките му ставаха по-нагъсто там, където идеите на Дарвин му се струваха по-вълнуващи. „Оттук можем да заключим, че условните инстинкти са придобити, а вродените донякъде са потиснати от навика, а донякъде от човешката селекция и натрупванията през последователни поколения на странни ментални привички и действия, които на пръв поглед ни се струват появили се по погрешка, но причината за този извод е само нашето невежество.“ Матю се питаше в бележките си кои инстинкти са придобити и дали в природата има случайности. „Възможно ли е ние да смятаме за инстинкти това, от което хората са се отказали случайно или чрез повтарящ се навик?“ — чудеше се той в долното поле на страницата. Нямаше нужда да питам кои са тези „ние“ — имаше предвид свръхестествените същества, не само вампирите, но също така вещиците и демоните.
В главата за хибридите интересът на Матю бе привлечен от кръстосването и стерилитета. „Първите кръстоски между видовете, които са достатъчно различни, за да бъдат определени като отделни видове, и техните хибриди — пишеше Дарвин — са общо взето, но не задължително, стерилни.“ В полето до подчертания пасаж имаше родословно дърво. В началото му стоеше въпросителна, а от нея излизаха четири разклонения. „Защо размножаването вътре във вида не води до стерилитет или лудост?“ — бе написал Матю до родословното дърво. В горната част на страницата имаше друга бележка: „Един или четири вида? Comment sont faites les daeos?“.
Прокарах пръст по написаното. Това беше специалността ми — да превръщам писанията на учените в разбираеми за всички думи. В последната си бележка Матю бе използвал позната техника за кодиране. Бе използвал комбинация от френски и латински и архаична абревиация на „демони“, в която съгласните, с изключение на първата и последната, бяха заменени с тирета над гласните. Така никой, който преглежда книгата, няма да забележи веднага думата „демони“ и да се спре, за да прочете по-внимателно.
„Как са създадени демоните?“, се бе питал Матю през 1859 година. Век и половина по-късно още търсеше отговора на този въпрос.
Когато Дарвин започваше да анализира съвместимостта между видовете, бележките на Матю ставаха неудържими. Беше почти невъзможно да се разчете оригиналният напечатан текст. С големи черни букви Матю бе написал „ПРОИЗХОД“ срещу следния пасаж: „От зараждането на живота всички органични същества си приличат и следват една и съща логика в еволюцията си, затова могат да бъдат класифицирани в йерархични групи“. Няколко реда по-надолу друг пасаж бе подчертан с двойна линия: „Съществуването на групите щеше да е маловажно, ако една от тях бе изключително приспособена да населява сушата, а друга — водата; ако една се хранеше само с месо, друга само с растителност и т.н.; но в природата нещата стоят по съвсем друг начин, защото е добре известно как членове на една и съща група често имат различни навици“.
Дали Матю смяташе, че диетата на вампирите е по-скоро навик, отколкото определяща характеристика на вида? Продължих да чета и открих нови подсказки: „И накрая, няколкото вида доказателства, изложени в тази глава, според мен недвусмислено потвърждават, че безбройните видове, родове и семейства живи организми, с които е населен този свят, произлизат — всяко в своя клас и своята група — от общи предци, чиито характеристики са се видоизменяли през поколенията“. В полето Матю бе написал „ОБЩИ ПРЕДЦИ“ и „ce qui explique tout“.
Вампирът вярваше, че моногенезата обяснява всичко — или поне бе смятал така през 1859 година. Според него бе възможно демоните, хората, вампирите и вещиците да произлизат от общи предшественици. Значителните разлики помежду ни се дължаха на еволюция, навици и селекция. Когато в лабораторията го бях попитала дали сме един вид или четири отделни, се изплъзна от отговора, но в кабинета му нямаше нищо скрито-покрито.
Матю продължаваше да се взира в компютъра си. Затворих „Aurora Consurgens“, за да предпазя страниците, изоставих търсенето на по-обикновена библия, взех книгата на Дарвин и се свих с нея на дивана до огнището. Отворих томчето и се опитах да науча повече за вампира въз основа на бележките, които бе надраскал по страниците.
