Тримата вампири продължиха да си разказват спомени. Но никой не говореше за миналото на Изабо. Когато споменаваха нейния живот или бащата на Матю, или сестра му, разговорът елегантно се плъзваше в друга посока. Забелязах тази тенденция и се почудих какви са причините за нея, но не казах нищо, бях доволна вечерта да се развива по техните правила и ми беше приятно отново да се намирам сред семейство, било то и от вампири.
След вечеря се върнахме в салона, където огънят се бе разгорял по-силно и живописно отпреди. Коминът на замъка ставаше все по-горещ след всеки наръч дърва, хвърлен в камината. Пламъците топлеха и стаята стана почти поносима. Матю се увери, че Изабо се чувства добре, донесе й още една чаша вино и си поигра с близката стереоуредба. Март ми направи чай и ми подаде чинийката и чашата.
— Пий — нареди ми тя с бдителен поглед. Изабо ме наблюдаваше как пия, а след това изгледа продължително Март. — Ще ти помогне да заспиш.
— Ти ли го направи? — Имаше вкус на билки и цветя. По принцип не обичах билкови чайове, но този беше свеж и леко нагарчаше.
— Да — потвърди икономката и вдигна брадичка към взиращата се в нея Изабо. — Отдавна го правя. Майка ми ме научи. Ще науча и теб.
Стаята се изпълни със звука на танцувална музика, жизнена и ритмична. Матю премести столовете до камината и разчисти място за танци.
— Voles dangar amb ieu? — попита той майка си, протегнал и двете си ръце.
Изабо се усмихна сияйно, хладната й физиономия се преобрази и стана неописуемо красива.
— Oc — каза тя и постави мъничките си длани в неговите. Двамата застанаха пред камината и зачакаха началото на следващата песен.
Когато двамата затанцуваха, Астер и Роджърс ми се сториха непохватни. Телата им се приближаваха и раздалечаваха, въртяха се в кръг далеч от един друг, след това се събираха и отново се завъртаха. Най-слабото докосване от страна на Матю изстрелваше Изабо в красиви движения, а най-малкото й колебание предизвикваше реакция у него.
Изабо направи грациозен реверанс, а Матю се поклони точно на последния акорд от музиката.
— Какво беше това? — попитах аз.
— Започна като тарантела — обясни Матю, докато отвеждаше майка си на мястото й. — Но маман никога не се придържа към правилата. Така че към средата имаше елементи от волта, а накрая завършихме като менует, нали? — Изабо кимна, пресегна се и го потупа по бузата.
— Винаги си бил отличен танцьор — отбеляза тя с гордост.
— О, но не колкото теб и със сигурност няма да достигна татко — отвърна Матю, докато тя се настаняваше обратно на стола си. Погледът на Изабо помръкна и на лицето й се изписа сърцераздирателна тъга. Матю вдигна ръката й и докосна с устни обратната страна на дланта й. Изабо успя да му се усмихне в отговор.
— А сега е твой ред — каза той и се приближи към мен.
— Не обичам да танцувам, Матю — заявих и вдигнах ръце, за да го отблъсна.
— Трудно ми е да го повярвам — настоя той, хвана с лявата си ръка дясната ми длан и ме доближи до себе си. — Извиваш тялото си в невъобразими пози, гребеш в лодка, тясна като перце, и яздиш със скоростта на вятъра. Танцът трябва да ти е втора природа.
Следващата песен звучеше като хит от парижките танцови зали от двайсетте години на XX век. Стаята се изпълни със звуци на барабани и тромпет.
— Матю, бъди внимателен с нея — предупреди го Изабо, когато се понесохме през залата.
— Няма да я счупя, маман — успокои я Матю, без да спира да танцува. Полагах неимоверни усилия да следвам стъпките му. Той ме водеше внимателно, поставил дясната си ръка на кръста ми.
Непрекъснато мислех къде стъпвам, за да улесня процеса, но това още повече влоши положението. Гърбът ми се стегна и Матю ме притисна по-силно към себе си.
— Отпусни се — промълви той в ухото ми. — Опитваш се да водиш. Задачата ти е да ме следваш.
— Не мога — прошепнах му в отговор и го стиснах толкова силно за рамото, сякаш от това зависеше животът ми.
Матю отново ме завъртя.
— Напротив, можеш. Затвори очи, престани да мислиш къде стъпваш и ме остави да свърша останалото.
В прегръдките му ми беше лесно да направя това, което ми казваше. Когато цветовете и формите на помещението спряха да се въртят около мен от всички посоки, аз се отпуснах и спрях да се тревожа, че може да се блъсна в нещо. Постепенно усетих насладата от движението на телата ни. Скоро спрях да мисля как се движа и се съсредоточих върху това, което ръцете и краката му ми подсказваха, че се кани да направи. Беше като плаване.
— Матю. — В гласа на Изабо имаше предупредителна нотка. — Le chatoiement.
— Знам — промърмори той. Мускулите на раменете ми се стегнаха. — Довери ми се — прошепна тихо в ухото ми. — Държа те.
Очите ми останаха плътно затворени и аз въздъхнах доволно. Продължихме да се въртим, вплетени един в друг. Матю внимателно ме пусна и ме завъртя, докато се отделих от него, след това ме придърпа обратно, докато гърбът ми се долепи плътно до гърдите му. Музиката спря.
— Отвори очи — каза той тихо.
