— Помирисах те — отвърна презрително Изабо. — Идваш неканен в дома ми. Какво ли би казала майка ти, ако знаеше как се държиш?
— Ако беше жива, можеше да я попиташ — подметна Доменико със зле прикрита ожесточеност.
— Маман, заведи Даяна в замъка.
— Разбира се, Матю. Ще ви оставя двамата да си поговорите. — Изабо се обърна и ме повлече със себе си.
— Ще си тръгна по-бързо, ако ми позволиш да предам посланието си — предупреди Доменико. — Наложи ли се да се връщам, няма да съм сам. Днешното посещение е израз на почитта ми към теб, Изабо.
— Книгата не е у нея — каза хладно Матю.
— Не съм тук заради проклетата вещерска книга, Матю. Да си я държат. Идвам от името на Паството.
Изабо издиша шумно и дълго, сякаш бе задържала дъха си с дни. На устните ми напря въпрос, но строгият й поглед ме накара да замълча.
— Браво, Доменико. Учуден съм, че имаш време да се отбиваш при стари приятели с всичките ти нови задължения — подхвърли подигравателно Матю. — И защо Паството си губи времето с официални визити у семейство Дьо Клермон, докато вампири сеят обезкървени трупове из цяла Европа под носа на хората?
— Не е забранено вампирите да се хранят с хора, макар небрежността да е осъдителна. Както знаеш, смъртта следва вампирите навсякъде. — Доменико сви рамене, за да омаловажи жестокостта, и аз потръпнах от небрежното му отношение към крехкия топлокръвен живот. — Но Съветът категорично забранява всякакви връзки между вампири и вещици.
Обърнах се и се взрях в Доменико.
— Какво каза?
— А, тя можела и да говори! — плесна с ръце Доменико с иронична радост. — Защо не включим и вещицата в разговора?
Матю се пресегна и ме дръпна напред. Изабо продължаваше да ме държи за другата ръка. Къса жива верига от двама вампири и една вещица.
— Даяна Бишъп — поклони се Доменико. — Чест е да се запозная с вещица от такъв древен и виден род. Толкова малко от старите семейства са още с нас. — Всяка негова дума, независимо колко любезно бе изречена, звучеше като заплаха.
— Кой си ти? — попитах. — И какво те интересува с кого си прекарвам времето?
Венецианецът ме погледна заинтригувано, след това отметна глава и избухна в смях.
— Говори се, че обичаш да спориш като баща си, но аз не вярвах.
Пръстите ми леко изтръпнаха и Изабо ме стисна по-силно.
— Да не ви ядосах вещицата? — Очите на Доменико се впиха в ръката на Изабо.
— Казвай защо си дошъл и се махай от земята ни — изрече с хладен и спокоен глас Матю.
— Казвам се Доменико Микеле. Познавам Матю откакто се преродих, горе-долу толкова дълго е и познанството ми с Изабо. А най-добре познавах прекрасната Луиза. Но да не споменаваме напразно мъртвите. — И венецианецът се прекръсти.
— Най-добре е изобщо да не споменаваш сестра ми. — Матю продължаваше да говори спокойно, но устните на Изабо бяха побелели и видът й бе свиреп.
— Все още не си отговорил на въпроса ми — привлякох аз отново вниманието на Доменико върху себе си.
В очите на венецианеца проблесна искрено възхищение.
— Даяна — намеси се Матю, като не успя да потисне ръмженето в гласа си. Това бе най-суровият начин, по който се бе обръщал към мен. От кухнята излезе Март, на лицето й бе изписана тревога.
— По-огнена е от посестримите си. Затова ли рискуваш всичко, за да е по-близо до теб? Доставя ли ти удоволствие? Или смяташ да се възползваш от нея, докато се отегчиш и я изхвърлиш, както правиш с другите топлокръвни?
Ръцете на Матю се стрелнаха към ковчежето на Лазар, което се очертаваше под пуловера му. Не беше го докосвал, откакто бяхме пристигнали в Сет-Тур.
Наблюдателният Доменико забеляза движението и се усмихна отмъстително.
— Мъчи те вина, а?
Ядосах се на натрапника, че дразни Матю, и отворих уста, за да го срежа рязко. Но Матю ме изпревари.
— Даяна, върни се веднага в замъка. — Тонът му подсказваше, че след това ни очаква сериозен и неприятен разговор. Бутна ме леко към Изабо и застана между майка си, мен и тъмнокосия венецианец. Март се приближи към нас, кръстосала ръце пред едрото си тяло, сякаш имитираше Матю.
— Не и преди вещицата да чуе какво имам да казвам. Дошъл съм да ти отправя предупреждение, Даяна Бишъп. Връзките между вампири и вещици са забранени. Трябва да напуснеш този дом и никога повече да не общуваш с Матю дьо Клермон или с членове на семейството му. Ако не го направиш, Паството ще предприеме необходимите мерки, за да се предпази.
— Не знам какво е това ваше Паство и не съм се съгласявала с никакви негови правила — отвърнах, все още бясна. — Пък и правилата не са задължителни, те се спазват доброволно.
— Да не би освен историчка да си и адвокат? Толкова сте сладки вие, съвременните жени, с вашето високо образование. Но никак не ви бива по теология — продължи тъжно Доменико. — Затова и никога не сме смятали, че си струва да ви просвещаваме. Да не мислиш, че сме се съобразявали с идеите на онзи еретик Калвин, когато сме си дали един друг тези обещания? Но след като сме се заклели в правилата, те вече важат за всички вампири, демони и вещици от миналото, настоящето и бъдещето. Това не е концерт по желание.
