Когато и последната капка напусна тялото ми, се почувствах куха като издълбана тиква. Замръзвах от студ. Коленете ми се подгънаха и се удариха болезнено в каменния под.
— Слава богу — промълви Изабо. — За малко да я загубим.
Цялата се тресях от изтощение и студ. Двете жени се втурнаха към мен и ме изправиха на крака. Хванаха ме за ръцете и ме поведоха надолу по извитото стълбище със скорост, която ме накара да потръпна. Когато стигнахме в коридора Март ме задърпа към покоите на Матю, а Изабо — в обратна посока.
— Моите са по-близо — сопна се майката на Матю.
— Ще се чувства в по-голяма безопасност близо до него — възрази й Март.
Когато слязохме по стълбите до стаите на Матю, Изабо изстреля няколко цветисти фрази, които прозвучаха напълно неадекватно от деликатната й уста.
— Аз ще я занеса — заяви тя, когато спря да ругае сина си, природните стихии, вселената и някои необозначени индивиди със съмнителен произход, участвали в строежа на кулата. Изабо вдигна олекналото ми тяло без почти никакво усилие. — Защо му трябваше да прави тези стълби толкова извити, и с площадка между тях? Никога няма да го проумея.
Март вдигна мократа ми коса и я пъхна в свивката на лакътя на Изабо. След това сви рамене.
— За да ни е по-трудно, разбира се. Той все така прави. Да му е по-трудно на него. Както и на всички останали.
Никой не се бе сетил да се качи в късния следобед, за да запали свещите, но огънят все още тлееше и стаята бе сравнително топла. Март изчезна в банята и звукът от течаща вода ме накара да си погледна разтревожено пръстите. Изабо хвърли две огромни дървета в камината и докато се подпалваха, едното от тях се разцепи. Тя размеси жарта с въглища, а след това взе огън и запали десетина свещи само за няколко секунди. Под меката им светлина ме разгледа от главата до петите.
— Той няма да ми прости, ако се разболееш — каза тя, взе ръцете ми и разгледа ноктите. Те отново бяха посинели, но не от електричество, а от студ, и сгърчени от водата. Тя започна да трие енергично дланите ми между своите.
Все още треперех толкова силно, че зъбите ми тракаха. Издърпах ръцете си и се опитах да се прегърна, за да запазя малкото топлина, останала в тялото ми. Изабо отново ме сграбчи безцеремонно и ме завлече в банята.
— Вече трябва да влезе — каза строго Изабо. Банята бе пълна с пара. Март се извърна от ваната и помогна да ме съблекат. Скоро останах съвсем гола и двете вампирки ме подхванаха с хладните си ръце под мишниците и ме вдигнаха над горещата вода. Тя опари измръзналото ми тяло. Извиках и се опитах да се измъкна от дълбоката вана на Матю.
— Шшт — прошепна Изабо и отметна косата от лицето ми. — Това ще те стопли. Трябва да те стоплим.
Март стоеше на стража от единия край на ваната, а Изабо от другия. Шептеше ми успокоително и припяваше тихо под носа си. Мина доста време, преди да спра да треперя.
По едно време Март промърмори нещо на окситански и произнесе името на Маркъс. С Изабо едновременно извикахме: „Не!“.
— Всичко ще е наред. Не казвай на Маркъс какво се случи. Матю не трябва да знае за магията. Не и сега — помолих през тракащи зъби.
— Трябва ни само малко време да те стоплим. — Изабо се мъчеше да изглежда спокойна, но лицето й бе изопнато от тревога.
Топлината бавно започваше да прогонва последствията от вещерската вода в тялото ми. Март непрекъснато доливаше гореща вода във ваната, когато студът в мен я охлаждаше. Изабо грабна един стар съд, който лежеше под прозореца, потопи го във ваната и започна да излива гореща вода върху темето и раменете ми. След като главата ми се стопли, майката на Матю я уви в хавлиена кърпа и ме потопи по-дълбоко.
— Накисни се добре — нареди ми тя.
Март сновеше между спалнята и банята, носеше дрехи и кърпи. Промърмори нещо, като видя, че нямам пижама, а съм си донесла стари дрехи за йога, с които да спя. Нито една от тях не отговаряше на изискванията й за топлина.
Изабо пипна бузите и темето ми с опакото на дланта си и кимна.
Оставиха ме сама да изляза от ваната. Стичащата се по тялото ми вода ми напомни за вещерския потоп, който се бе случил на покрива, затова забих пръстите на краката си здраво в пода, за да устоя на подмолното притегляне на стихията.
Март и Изабо ме увиха в хавлиени кърпи, които досега се бяха топлили до камината и миришеха на дим. В спалнята успяха да ме подсушат, без да оголват и сантиметър от плътта ми. Въртяха ме между кърпите, докато усетих, че тялото ми отново започва да излъчва топлина. Друга хавлия започна да трие главата ми, преди пръстите на Март да сплетат косата ми на плитка. Изабо захвърли мокрите кърпи в едно кресло до камината, очевидно без да се притеснява, че се докосват до старинното дърво и изисканата дамаска.
Вече напълно облечена, седнах и се загледах в огъня. Март слезе долу без да каже дума и след малко се върна с поднос, върху който имаше мънички сандвичи и димяща кана билков чай.
— Яж. Веднага. — Това не беше молба, а заповед.
Поднесох един от сандвичите към устата си и отхапах края му.
Март присви очи при внезапната промяна на хранителните ми навици.
