След този удар на сърцето му целувката се промени. Матю продължаваше да бъде все така настоятелен, но жаждата в докосването му се изпълни с горчивина. Ръцете чу се плъзнаха напред и обвиха лицето ми, след това с неохота се откъсна от мен. За първи път чух тих неравен звук. Не беше като човешко дишане. Миниатюрно количество кислород премина през мощните бели дробове на вампира.
— Възползвах се от страха ти, не биваше да го правя — прошепна.
Очите ми бяха затворени, но още се чувствах опиянена. Неговият аромат на карамфил и канела прогони миризмата на теменужки от виното. Станах неспокойна и се размърдах в прегръдките му.
— Стой мирно — каза той със суров тон. — Може и да не успея да се овладея, ако отстъпиш назад.
В лабораторията ми бе обяснил връзката на хищника с жертвата. А сега се опитваше да ме накара да се престоря на мъртва, за да може хищникът в него да изгуби интерес.
Но аз не бях мъртва.
Отворих очи. Изражението му беше недвусмислено. Жажда и глад. Инстинктите го бяха завладели. Но аз също имах инстинкти.
— С теб съм в безопасност — произнесох с едновременно премръзнали и пламнали устни. Не бях свикнала с усещането от вампирска целувка.
— Как може вещица да е в безопасност в присъствието на вампир? Никога не бъди толкова сигурна. Може да се случи за миг. Ако ударя, няма да можеш да ме спреш, а и аз самият няма да съм способен да го направя. — Очите ни се срещнаха. Никой от нас не премигваше. Матю издаде изненадан стон. — Колко си смела.
— Никога не съм била смела.
— Но даде кръв в лабораторията, срещаш погледа на вампир, без да отвърнеш очи, прогони свръхестествените същества от библиотеката, отказваш да се примириш, когато някой ти пречи да постигнеш това, което искаш — това са все прояви на смелост.
— Просто инат. — Сара ми бе обяснила разликата преди много време.
— И преди съм виждал подобен кураж, проявен най-вече от жени — продължи Матю сякаш не ме чу какво казах. — Мъжете не са способни на него. Нашата решителност се поражда от страх. И е по-скоро дързост.
Очите му пръснаха по мен снежинки, които се разтопиха и ме обвиха с ефирен хлад в мига, в който ме докоснаха. Студеният му пръст се пресегна и пое една сълза от върха на миглите ми. Лицето му бе тъжно, докато ми помагаше да се настаня обратно на стола. После клекна до мен, постави едната си ръка на коляното ми, а другата на облегалката на стола. Обви ме в защитен полукръг.
— Обещай ми, че никога няма да се шегуваш с вампири, дори и с мен, за кръв и за вкуса на кръвта.
— Извинявай — прошепнах и се насилих да откъсна поглед от неговия.
Той поклати глава.
— Казвала си, че не знаеш много за вампирите. Трябва да разбереш, че нито един вампир не е имунизиран срещу изкушението на кръвта. Тези от нас, които имат съвест, през по-голямата част от живота си се опитват да потиснат всички мисли за вкуса на човешка кръв. Но ако се натъкнеш на някой без съвест, а такива има много, тогава Бог да ти е на помощ.
— Изобщо не помислих. — Все още не можех да осъзная всичко. Умът ми кипеше от спомените за целувката, за гнева му и за осезаемата му жажда.
Той наведе глава и я опря в рамото ми. Амулетът от Витания изскочи от деколтето на пуловера и се залюля като махало. Малкото ковчеже проблесна под светлината на свещите.
Той заговори тихо и трябваше да се напъвам, за да го чуя.
— Вещиците и вампирите не бива да чувстват такива неща. Изпитвам емоции, каквито никога… — Млъкна.
— Знам. — Внимателно допрях бузата си до косата му. Беше копринено мека, точно както изглеждаше. — И аз ги изпитвам.
Едната ръка на Матю още беше на коляното ми, а другата — на облегалката на стола. Когато чу моите думи, бавно обгърна кръста ми. Хладината на кожата му проникна през дрехите ми, но не потреперих. А вместо това се приближих към него и поставих длани на раменете му.
Очевидно един вампир можеше да остане в тази поза дни наред. Но при вещиците не беше възможно. Когато леко помръднах, той ме погледна объркано, а после лицето му светна, защото се сети какво става.
— Забравих — каза той, изправи се пъргаво и се отдръпна от мен, като остави краката ми свободни.
Подаде ми чашата с вино и се върна на мястото си. След като и двамата се настанихме удобно, се опитах да му дам друга тема за размисъл, освен догадките каква съм на вкус.
— Какъв беше петият въпрос, на който трябваше да отговориш за стипендията? — Кандидатите се явяваха на изпит с четири въпроса, които съчетаваха провокиращи за мисълта дълбочина и всеобхватност и дяволска трудност. Който успешно преминеше през тях, получаваше и прочутия „пети въпрос“. Той не бе точно въпрос, а една-единствена дума като „вода“ или „отсъствие“. Кандидатът сам трябваше да реши как да отговори и само най-блестящите находки му осигуряваха място в „Ол Соулс“.
Матю се пресегна през масата, без да се подпали като мен предния път, и ми наля още вино.
— Желание — каза той, като нарочно отбягваше погледа ми.
Планът ми да го разсея пропадна.
— Желание? И ти какво написа?
