— Доколкото знам, има само две емоции, които карат света да се върти. — Поколеба се, после продължи: — Страх и желание. Това написах.
Забелязах, че любовта не присъства в отговора му. Беше писал за бруталната борба, като дърпане на въже между два противоположни импулса. И звучеше достоверно, което едва ли можеше да се каже за клишето „любовта кара света да се върти“. Матю намекваше, че желанието му — за кръв най-вече — беше толкова силно, че излагаше на риск всичко останало.
Но вампирите не бяха единствените същества, които трябваше да се борят да поставят под контрол силните си импулси. По-голямата част от магиите бяха просто желание за действие. Заклинанията бяха различно нещо, те изискваха определени ритуали. Но магията? Тя бе желание, нужда, жажда, която бе прекалено силна, за да бъде отречена, и се превръщаше в действие в мига, в който минеше през ума на вещицата.
Щом Матю искаше да ми каже своите тайни, би било нечестно аз да премълчавам моите.
— Магията е сбъднато желание. Така свалих от полицата алманаха вечерта, в която се запознахме — произнесох бавно. — Когато вещицата се съсредоточи в нещо, което иска, а след това си представи как то може да се случи, тя може да го предизвика. Затова трябва да внимавам с работата си. — Отпих от виното. Ръката ми трепереше.
— Значи през повечето време се опитваш да не желаеш разни неща, също като мен. И то понякога по същите причини. — От погледа на Матю по бузите ми заваляха снежинки.
— Ако имаш предвид, че се страхувам да започна, защото няма да мога да спра — да. Не искам да преживея живота си, като взимам всичко наготово, вместо да си го заслужа.
— Значи го заслужаваш двойно. Първо, защото не го взимаш наготово, и второ, като работиш и полагаш усилия. — Той се засмя горчиво. — Май няма кой знае колко облаги в това да си свръхестествено същество.
Матю предложи да седнем край незапалената камина. Аз се настаних на дивана, а той донесе бисквити с ядки и ги сложи на масата до мен, после пак изчезна в кухнята. Върна се с малък поднос, на който видях старинната черна бутилка с извадена вече тапа и две чаши с кехлибарена течност. Подаде ми едната.
— Затвори си очите и ми кажи на какво ти мирише — нареди ми той с тон на оксфордски преподавател. Клепачите ми послушно се спуснаха. Виното бе едновременно старо и пълно с живот. Миришеше на цветя и ядки, захаросани лимони и някакъв отдавна отминал свят, за който досега само бях чела и си бях представяла.
— Мирише на минало. Но не на мъртво минало. Живо е.
— Отвори си очите и отпий.
Когато сладката ярка течност потече през гърлото ми, в кръвта ми нахлу нещо древно и силно. Сигурно вампирската кръв има такъв вкус, помислих си, но не го изрекох на глас.
— Ще ми кажеш ли какво е? — попитах, наслаждавайки се на вкуса в устата си.
— Малмси — отвърна той широко усмихнат. — Много, много старо.
— Колко старо? — попитах подозрително. — Колкото теб?
Той се засмя.
— Не. Не би искала да пиеш нещо, което е старо колкото мен. От 1795 година е. Правено е от грозде, отглеждано на Мадейра. Някога беше много популярно питие, но днес не му обръщат много внимание.
— Добре — въздъхнах аз доволно. — Значи ще има повече за мен. — Той отново се засмя и се настани удобно в креслото си.
Говорихме си за работата му в „Ол Соулс“, за Хамиш, който се оказа, че също е спечелил такава стипендия, за техните приключения в Оксфорд. Смях се на историите за вечерите с колегите, след които веднага отпрашвал за „Старата ложа“, за да си оправи вкуса от препечено говеждо в устата.
— Изглеждаш ми уморена — отбеляза той след още една чаша малмси и още час разговор, и стана на крака.
— Защото съм уморена. — Въпреки изтощението си, трябваше да му кажа още нещо, преди да ме изпрати до нас. Внимателно оставих чашата си. — Взех решение, Матю. В понеделник ще поръчам пак ръкописа на Ашмол.
Вампирът рязко седна.
— Не знам как развалих магията първия път, но ще се опитам да го направя пак. Нокс не вярва, че ще успея. — Присвих устни. — Но какво ли пък знае той? Не е успял да развали магията нито веднъж. И ти може да разчетеш думите в омагьосания палимпсест под изображенията.
— Как така не знаеш как си развалила магията? — Челото на Матю се набръчка от недоумение. — Какви думи използва! Какви сили призова?
— Развалих магията несъзнателно — обясних му аз.
— Господи, Даяна! — Той пак се изправи на крака. — Нокс знае ли, че не си използвала магия?
— Ако знае, то не аз съм му казала. — Свих рамене. — Пък и какво значение има?
— Има значение, защото ако не си развалила магията съзнателно, то значи, че отговаряш на изискванията й. В момента съществата очакват да видят каква контрамагия ще използваш, да я запаметят, ако могат, и сами да поръчат труда на Ашмол. Но когато разберат, че магията се е развалила пред теб от само себе си, няма да са толкова търпеливи и възпитани.
