Куотърбекът се обърна към нея и с едно движение на пръстите разкопча дънките си. Лунните лъчи падаха върху голите му гърди и бедра. Възбудата му беше толкова очебийна, че Джейн не бе в състояние да откъсне очи от нея. Тя ли беше направила това?
В следващия миг той й закри гледката, като приседна на ръба на леглото и се зае да си събува чорапите. Босите му стъпала бяха прави и тесни, по-дълги от тези на Крейг. Джейн пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и си свали обувките.
Останал само по разкопчаните дънки, Кал се изтегна върху леглото, облягайки се на възглавниците. Тя посегна към копчето на сакото си, а той кръстоса ръце зад главата си и я зяпаше.
Когато пръстите й докоснаха закопчалката, усети как вълни от паника карат кожата й да настръхне. Трябваше да се овладее. Какво значение има, ако я зърне гола? Не е като да има нещо необикновено под дрехите си, а отчаяно се нуждаеше от него. Сега, когато го беше видяла, не можеше да си представи някой друг като баща на детето си.
Но ръката й сякаш бе парализирана. Забеляза, че ципът му се бе отворил още малко, разкривайки тясната пътечка от косъмчета, спускаща се по плоския му корем.
Ала пръстите й отказваха да помръднат.
Той продължаваше да я наблюдава безмълвно. В погледа на тези сурови очи нямаше мекота. Нито помен от нежност. Нищо, което да й вдъхне увереност.
Докато се мъчеше да се отърси от вцепенението си, Джейн си спомни, че Крейг изобщо не си падаше по любовната игра. Беше й казвал, че за мъжете единственото, което има значение, е крайният резултат. Кал вероятно щеше да е доволен, ако просто го остави да го направи. Тя тръгна към леглото.
- В най-горното чекмедже в банята има презервативи, Роузбъд. Донеси ги.
Въпреки че това усложняваше нещата, остана доволна от това доказателство за умението му да оцелява. Може и да не беше някой интелектуален тип, но явно притежаваше съобрази-телност, ценно качество, което да предаде на едно дете.
- Не е нужно - меко отвърна тя. - Дойдох подготвена.
И като протегна леко единия си крак, подръпна полата си с лявата ръка. Бялата коприна се плъзна по бедрото й. След това бръкна отдолу и докато изваждаше презерватива, който беше мушнала в горната част на чорапа си, внезапно съвсем ясно си даде сметка за моралния аспект на онова, което правеше. Съзнателно бе пробила дупчица в презерватива и това беше кражба.
Физиката на елементарните частици или отдалечава от Господ онези, които се занимават с нея, или още повече ги сближава с него. С Джейн беше станало второто и това, което вършеше сега, бе в разрез с всичко, в което вярваше. Ала в същото време си затърси оправдания. Той не се нуждаеше от онова, което тя искаше, нито пък щеше да го нарани по някакъв начин, като му го вземеше. Кал Бонър беше просто средство. Това, което щеше да се случи, нямаше да има абсолютно никакъв отрицателен ефект върху него.
Заглушавайки скрупулите си, доктор Дарлинггън отвори ми-ниатюрното пакетче и му подаде презерватива. Дори и в сумрака на стаята не можеше да рискува мъжът да забележи, че някой си бе играл с пакетчето.
- Я, колко си била предвидлива.
- И още как.
Пое си дълбоко дъх и дръпна полата си достатъчно високо, за да може да коленичи на ръба на матрака. Обкрачи бедрата му, твърдо решена да приключи с това възможно най-бързо.
Той вдигна поглед към нея, скръстил ръце зад главата си и стиснал презерватива между пръстите си. Без да става от коленете му, Джейн събра кураж и посегна към разкопчаните му дънки. Докосна опънатата кожа на корема му и в следващия миг вече се намираше по гръб.
Изписка уплашено и вдигна очи към него. Тежестта му я приковаваше към матрака, а дланите му върху раменете й не й позволяваха да помръдне.
- К-какво правиш?
Устните му се свиха в тънка, сурова черта.
- Играта свърши, малката. Коя си ти, по дяволите?
Джейн се бореше за въздух. Не знаеше дали беше заради неговата тежест, или заради собствения й страх, но дробовете й отказваха да работят.
- Не... не знам за какво говориш.
- Искам истината и то веднага. Коя си ти?
Очевидно бе подценила хитростта му, а знаеше, че не може да си позволи друго заплетено обяснение. Глупостта беше единственият й шанс. Помисли си за Джоди Пулански и си заповяда да го погледне право в очите.
- Аз съм ти голяма фенка.
Той я изгледа с отвращение.
- Не всякакви тениски - побърза да заяви. - Само твоята.
Надяваше се да не я попита кой е номерът му, защото нямаше никаква представа. Проучванията й бяха съсредоточени върху медицинския му картон: нисък холестерол, съвършено зрение, никаква фамилна обремененост, само най-различни ортопедични травми, които не я засягаха.
- Би трябвало да те изритам оттук.
