Топлината на дланите му изгаряше кожата й през фината коприна, но тя си забрани да мисли какво ли би било да почувства ръцете му без тази тънка като кърпичка бариера.
- Може да раздвижиш ръцете си.
- Оценявам предложението ти, но... Възнамеряваш ли изобщо да си отвориш очите в близкото бъдеще?
Джейн беше забравила, че ги е затворила и сега бързо повдигна клепачи.
Което се оказа грешка. Беше застанал толкова близо, че трябваше да извие глава, за да го погледне. От такова малко разстояние чертите му бяха размазани, но не достагьчно, за да скрият факта, че устата му бе още по-твърда, отколкото си бе помислила в началото. На брадичката му зърна малък белег, както и още един там, където започваше косата му. Беше изтъкан от мускули и стомана. На света не можеше да има момче побойник, на което би му стискало да тормози детето на този мъж.
„
- Моля те! Не може ли просто да отидем в спалнята ти?
Тя отпусна пръстите си и той бавно свали ръце от гърдите й.
- Наистина го искаш, нали, Роузбъд?
Тя кимна.
Футболистът я гледаше, ала воинските му очи с нищо не разкриваха какво се върти в главата му.
- Така или иначе, вече са ми платили за това - напомни му тя.
- Вярно е. - Сякаш обмисляше думите й и Джейн зачака търпеливо, давайки необходимото време на бавния му мозък да реагира. - Защо просто не отидеш при работодателя си и не кажеш, че сме го направили?
- Всичко ми се изписва по лицето - веднага ще стане ясно, че лъжа.
- В такъв случай май няма друг изход, а?
Надеждата й се завърна.
- Боя се, че няма.
- Е. добре, Роузбъд - печелиш. Предполагам, че е най-добре да се качим на горния етаж. - Той пъхна показалец под розовата панделка. - Сигурна ли си, че не носиш белезници?
Джейн усети как гърлото й се раздвижи под пръста му, когато преглътна.
- Убедена съм.
- Тогава да приключваме е това.
Кал подръпна лекичко панделката, сякаш беше кучешка каишка. Сърцето й биеше лудешки, когато я поведе през преддверието и по застланите с килим стъпала, без да я пуска. Тялото й се докосваше до неговото и Джейн опита да се отдръпне, ала той я държеше като в плен.
Докато се качваха по стълбите, тя го наблюдаваше притеснено с периферно зрение. Знаеше, че е плод на въображението й и въпреки това имаше чувството, че изведнъж бе станал по-висок и по-едър. Погледът й се плъзна по гърдите и надолу към бедрата му и очите й се разшириха. Освен ако не се заблуждаваше, Бомбардировача все пак не беше толкова безстрастен, на колкото се преструваше. Под дънките изглеждаше напълно възбуден.
- Ето тук, Роузбъд.
Препъвайки се, Джейн прекрачи прага, през който мъжът я дръпна, и се озова в спалнята му, като продължаваше да се чуди как някой толкова несръчен като нея бе успял да го възбуди. Но нали беше жена, напомни си тя, а той имаше манталитета на пещерен човек. В пияното си състояние навярно бе решил, че всяка става. Така че трябваше да е благодарна, че я влачи в бърлогата си за панделката, а не за косата.
Бонър натисна едно копче и вграденото осветление огря огромно легло, върху което имаше одеяла, но не и пухени завивки. Прозорците насреща му бяха с щори и въпреки скрина, удобния на вид стол и двете нощни шкафчета, стаята изобщо не беше претрупана.
Той пусна панделката и се обърна, за да затвори вратата. А после я заключи, което накара Джейн да преглътне с усилие.
- Какво правиш?
- Някои от приятелите ми имат ключ от апартамента. А предполагам, че нямаш мерак за компания. Ако греша...
- Не, не. Не грешиш.
- Сигурна ли си? Някои НСД специализират в груповите изпълнения.
- ДСН. И те са от трето ниво. Аз все още съм на първото. Може ли да загасим осветлението, ако обичаш?
- Е, как ще те виждам, ако го направим?
- През щорите влиза достатъчно лунна светлина. Сигурна съм, че ще виждаш съвсем добре. А и така ще бъде по-зага-дъчно.
И без да дочака съгласието му, тя изтича до ключа за лампите и ги угаси. Начаса стаята бе окъпана от лъчите лунна светлина, процеждаща се между щорите.
Той се приближи до леглото и като й обърна гръб, свали полото си през главата. После го метна настрани, при което мускулите на раменете му се издуха за миг.
- Можеш да си сложиш дрехите на онзи стол.
С разтреперани колене, Джейн отиде до стола, който й посочи. Сега, когато настъпи решителният миг, бе скована от страх, който дори наркотиците не можеха да преодолеят напълно. Едно беше да планира всичко на теория, съвсем друго - да се изправи пред реалността да прави секс с непознат.
- Не искаш ли първо да поговорим малко? Да се поопознаем.
- Изгубих интерес към приказките в секундата, в която прекрачихме прага на спалнята.
- Разбирам.
Обувките му тупнаха на пода.
- Роузбъд?
-Да?
- Не сваляй панделката.
Джейн стисна облегалката на стола за опора.
