Въпреки думите си, той не помръдна и Джейн, която усещаше коравата му мъжественост, притисната до бедрото си, знаеше защо.
- Но няма да го направиш.
В продължение на един дълъг миг Кал не каза нищо. След това се надигна, освобождавайки раменете й.
- Имаш право. Явно съм достатъчно пиян, за да забравя, че се отказах от фенките преди години.
Премести се настрани и си събу дънките. В огряното му от лунните лъчи тяло имаше нещо примитивно и изначално мъжко. Тя извърна очи, докато той дръпваше пробития кондом. Е, значи това бе то.
Устата й пресъхна, когато се обърна към нея и посегна към закопчалката на сакото й. Джейн потръпна и инстинктивно спря ръката му.
Гримасата му приличаше почти на озъбване.
- Реши какво искаш, Роузбъд, и побързай.
- Искам... искам да си остана с дрехите.
Преди да успее да й отговори, тя напъха ръката му под полата си и я пусна - ако не можеше да продължи сам оттук, бе обречена.
Нямаше защо да се тревожи.
- Ама ти наистина си пълна с изненади, Роузбъд. - Той плъзна длан по протежение на тънкия чорап, проследявайки жартиера до мястото, където той срещаше дантеления колан. И вече знаеше колко малко всъщност носеше жената отдолу. - Не обичаш да си губиш времето, а?
Тя с мъка успя да накара думите да излязат през свитото й гърло.
- Искам те. Сега.
Насили се да отвори крака, ала мускулите на бедрата й бяха толкова стегнати, че едва успя да ги раздалечи. Пръстите му я помилваха успокояващо, сякаш беше котка с извит гръб и настръхнала козина.
- Отпусни се, Роузбъд. За някой, който толкова го иска, определено си ужасно напрегната.
- Н-нетърпелива съм.
Щом той погали нежните косъмчета между бедрата й, й се прииска да умре от срам. Потръпна, когато докосването му стана по-интимно и се опита да превърне в страстен стон звука, изтръгнал се от нея. Трябваше да се отпусне. Как би могла да забременее, ако е толкова напрегната?
- Причинявам ли ти болка?
- Не. Разбира се, че не. Никога не съм била по-възбудена.
Кал изсумтя невярващо и се опита да вдигне полата до кръста й, но Джейн я спря около горната част на бедрата си.
- Моля те, не го прави.
- Започвам да се чувствам сякаш отново съм на шестнайсет и се натискам с маце в уличката зад магазина на Делафийлд. - В гласа му се появиха дрезгави нотки, които отсъстваха преди, и Джейн остана с впечатлението, че тази фантазия май не му е неприятна.
Какво ли би било, зачуди се тя, да е тийнейджърка, която се натиска с футболния герой на града в уличката зад някакъв магазин? На шестнайсет вече бе в колежа. В най-добрия случай състудентите й се отнасяха с нея като с по-малка сестричка, в най-лошия подхвърляха ехидни забележки за „малката кучка, прекалено гениална за училищната система“.
Устата му се плъзна по сакото й. Джейн усети влажната горещина на дъха му върху гърдата си и едва не подскочи от леглото, когато устните му намериха зърното й.
Обзе я горещ прилив на желание, толкова неочакван, колкото и силен, когато устните му се сключиха около него и връхчето на езика му го помилва през коприната. Вълна от наситени усещания я връхлетя и се разля в тялото й.
Джейн се съпротивляваше на случващото се. Ако допуснеше да изпита дори миг наслада от ласките му, с нищо нямаше да е по-добра от проститутката, на каквато се преструваше. Това трябваше да е саможертва, в противен случай не би могла да живее със себе си.
Крейг никога не бе отделял внимание на гърдите й, а усещането бе толкова прекрасно.
- О, моля те... Моля те, не прави това.
Тя отчаяно посегна към него и се опита да го издърпа върху себе си.
- Адски е трудно да ти угоди човек, Роузбъд.
- Просто го направи. Направи го най-сетне!
В гласа му прозвуча нещо, което ужасно й заприлича на гняв.
- Както каже дамата.
Пръстите му я разтвориха. А после го почувства да влиза в нея. Извърна глава настрани и като зарови буза във възглавницата, се опита да не заплаче.
Той изруга и понечи да се отдръпне.
- Не! - Стисна го за ханша и заби нокти в твърдото му дупе. - Моля те, недей!
Кал спря.
- Тогава обвий крака около мен.
Тя се подчини.
- По-плътно, по дяволите!
Джейн го направи и стисна очи, когато той се задвижи бавно в нея.
От разтягането я заболя, но бе очаквала бруталната му воинска сила да й причини болка. Онова, което не предугади обаче, бе колко скоро тя се превърна в топлина. Движенията му не бяха бързи - дълбоки, бавни тласъци от коприна и стомана, от които в тялото й се разгънаха спирали от наслада.
Потта му овлажни ефирната бариера на дрехите й. Той пъхна ръце под нея и като улови ханша й, го повдигна, намествайки я по такъв начин, че горещи спазми обляха тялото й. Възбудата й нарастваше, докато тя се мъчеше да я потисне. Защо Крейг не я беше любил така поне веднъж?
