Бебето е мое полностью

Бонър възнагради покорството й като покри устните й със своите и проследи очертанията им с връхчето на езика си. Джейн простена. Ако отделяше толкова внимание на една обикновена целувка, какво ли щеше да направи, ако го допуснеше до останалата част от себе си?

Неспособна да издържа повече, тя отново се повдигна на пръсти. Този път той не се възпротиви. Предизвикателното нежно докосване изчезна и Бомбардировача напълно завладя онова, което му предлагаше. Тъй като ръцете му бяха заети да придържат нейните назад, разполагаше единствено с устата си и я използва умело, изпълвайки я с езика си, като в същото време се притисна в нея, така че тя да почувства страстта му.

На свой ред Джейн също се долепи до тялото му, изгубвайки се в тази нова целувка, единение много по-еротично от всеки сексуален акт, който бе преживяла досега. Те бяха мъж и жена - покорител и покорен. Раздвижи тялото си до неговото, сякаш беше змия, потърквайки гърди и корем, бедра и хълбоци. Възбудата от всичко онова, което й бе липсвало, я изгаряше и в страстта си тя зърна за миг какво би било, ако бяха един за друг нещо повече от две тела.

Чу стон, който този път не идваше от нея. Беше дрезгав, задавен, настойчив. Ръцете й изведнъж се оказаха свободни, докато неговите се озониха върху бедрата й, плъзвайки се под нощницата.

О, да. Искаше го там.

„ Побързай. Докосни най-нежното ми място. Най-сладко-то ми място. “

Тялото й го подтикваше към дързост, докато умът и сърцето й крещяха да не се дава толкова лесно. Искаше да бъде ухажвана и спечелена, дори да беше само заради тялото й. Поне веднъж в живота си искаше да почувства онова, което другите жени изпитват, когато мъжете се опитват да ги спечелят.

Пръстите му докоснаха меките гънки между бедрата й.

- Спри! - Възклицанието й беше наполовина заповед, наполовина - стон.

-Не!

- Сериозно говоря, Кал. - Джейн си пое въздух с усилие, борейки се за контрол. - Извади си ръцете изпод нощницата ми.

- Искаш да бъдат там. Знаеш, че е така.

Тялото му все още беше притиснато до нея и й се прииска да го беше докоснала там, преди да му каже да спре. Просто един мимолетен допир, за да разбере какво би било да го усети под ръката си.

- Искам да престанеш.

Той се отдръпна рязко.

- Това е глупаво! Толкова тъпо, че направо не мога да повярвам! Двамата с теб сме уловени в капана на този шибан брак. Не можем да се понасяме и единствената утеха, която ще намерим, е в леглото, но ти си прекалено упорита, за да го приемеш.

Толкова необоримо беше доказал това, която тя твърдеше от самото начало, че Джейн трябваше да преглътне болката си, за да му го каже:

- Знаех си, че не ме харесваш.

- За какво говориш?

- Току-що го потвърди. Каза, че не можем да се понасяме, въпреки че аз вече ти споделих, че не те мразя. Така че оставаш само ти. И току-що призна какво изпитваш към мен.

- Не съм казал такова нещо.

- Напротив.

- Е, нямах това предвид.

-Ха!

- Роузбъд...

- Не ме наричай така, гадняр такъв! За теб сексът е просто още един спорт, нали? Нещо, което да правиш, когато не си на футболното игрище или не се наливаш с бира заедно с приятелчетата си. Е, за мен не е така. Искаш да правиш секс с мен? Добре. Разрешавам! Но само при моите условия!

- И какви са те?

- Първо трябва да ме харесваш! И то много!

- Колко си жалка!

С възклицание, пропито от гняв и раздразнение, Джейн сграбчи една възглавница от леглото, запрати я към главата му и изтича в спалнята си.

Няколко секунди по-късно чу как нещо издумка силно, сякаш нечий юмрук се бе забил в стената.

11.

Родителите на Кал живееха на една стръмна улица, от двете страни на която се издигаха стари дървета и също толкова остарели къщи. Пощенските кутии бяха обвити с увивни растения, които скоро щяха да разцъфнат, а по верандите имаше бели саксии, които очакваха да се напълнят с пъстри цветове.

Кацнал на върха на един хълм, домът на семейство Бонър беше обрасъл с бръшлян и рододендрони. Беше красива двуетажна къща с кремава мазилка и покрив от извити бледозелени керемиди. Первазите и капаците на прозорците бяха боядисани в същия цвят. Кал спря джипа под един свод встрани, след което слезе и заобиколи колата, за да й отвори вратата.

За миг очите му се спряха върху краката й. Не беше казал нищо за полата и пуловера й с цвят на карамел, въпреки че Джейн беше навила два пъти полата около кръста си, разкривайки поне седем-осем сантиметра от бедрата си, обвити в блед чорапогащник. Помисли си, че той не е забелязал и реши, че трийсет и четири годишните й бедра не могат да се мерят с дългите, изваяни от аеробика крака, с които той беше свикнал, ала възхищението, проблеснало за миг в очите му, я накара да се запита дали пък не греши.

Не помнеше някога да е била толкова объркана. Имаше чувството, че предишната нощ бяха преживели цяла гама от емоции. Докато разговаряха в кухнята, между тях се зароди усещане за близост, каквото тя изобщо не очакваше. Имаше и смях, гняв и похот. Сега именно похотта я притесняваше най-много.