Бебето е мое полностью

- Глупаво е. Наистина не ми се говори за това.

-Говори!

- Е, добре. Казано направо, това, което ти явно не разбираш, е, че не си мой тип. Престо не ме възбуждаш.

,,Кого лъжеш?"

Той отпусна ръка.

- Не те възбуждам?

- Сега те ядосах, нали?

- Да си ме ядосала? Защо, по дяволите, да съм ядосан?

- Изглеждаш бесен.

- Е, очевидно не си чак толкова проницателна, колкото си мислиш.

- Добре. Освен това съм сигурна, че липсата ми на реакция се дължи на проблем с моята проницателност и няма нищо общо с теб.

- Дяволски си права.

Леко свиване на рамене.

- Открай време предпочитам друг тип мъже.

- И какъв е този тип?

- Ами, не толкова едри. Не така шумни. Изискани мъже. Учени.

- Като доктор Крейг Елкхарт? - Той буквално изплю името.

- Какво знаеш за него?

- Само, че те е зарязал заради двайсетгодишна секретарка.

- Не беше секретарка. Въвеждаше данни. И той не ме заряза.

- Аз чух друго. Отървал се е от теб като от непотребна дрипа.

- Нищо подобно. Разделихме се по взаимно съгласие.

- Взаимно съгласие - друг път.

- Вдигаш пара, защото нараних гордостта ти, когато ти казах, че не ме привличаш.

- Срещнал съм немалко лъжкини в живота си, но никоя не може да се сравнява с теб. Признай си, професоре. Възбуждам те толкова, че едва издържаш. Стига да поискам, само след трийсет секунди вече ще си гола и ще се молиш да го направя.

- Няма нищо по-жалко от застаряващ мъж, който се хвали с повяхващите си сексуални умения.

- Повяхващи!

Джейн видя как по скулите му бавно се разлива червенина и разбра, че най-сетне го беше направила. Беше стигнала твърде далеч и сега трябваше да си затвори устата.

- Не се тревожи, Кал. Все някъде ще се намери жена, която да я е грижа достатъчно, за да ти отдели нужното време.

Червенината стигна до ушите му.

Тя го потупа по гърдите.

- А ако и това не подейства, чувала съм, че имплантите вършат чудеса.

Светлите му очи се разшириха, сякаш не можеше да повярва

на чутото.

- Мисля, че има и устройства, които не изискват хирургична намеса, а използват налягане и вакуум. Ако се наложи, може дори да измисля някое специално за теб.

- Дотук беше! - Червенината се оттегли от лицето му и преди Джейн да разбере какво става, той наведе рамо, подпря го внимателно на корема й я вдигна. - Опа, сладурче!

Тя установи, че се взира в дъното на дънките му - протъркан плат, опънат върху стройни, мускулести хълбоци. Усети, че й се завива свят и не беше сигурна дали се дължи само на притока от кръв в главата й.

-Кал?

- Аха?

- Моля те, пусни ме.

- След минутка. - Излезе във фоайето, като вървеше внимателно, заради бременността й. Беше сложил ръка зад коленете й, за да я задържи на място и докато се изкачваше по стълбите, я потупа по голото бедро. - Просто стой неподвижна и всичко ще бъде наред.

- Къде отиваме?

- Да посетим Злата кралица.

- Злата кралица? Какви ги говориш? Пусни ме!

- Сега помълчи - каза той, когато достигнаха последното стъпало. - Трябва страшно да се съсредоточа, за да не се обърна твърде бързо и да ударя главата ти в стената, че току-виж си получила сътресение на мозъка, от което коефициентът ти на интелигентност може да падне до нивото на обикновените човешки същества и да започнеш да се държиш като такова.

- Спалнята ми е ей там.

- Обаче Злата кралица е насам.

И той се насочи към своята стая.

- Каква зла кралица? За какво говориш? Пусни ме веднага или ще запищя, сякаш тук се извършва убийство, а след това наистина ще се погрижа да има такова.

- Вече скрих всички електрически уреди и не възнамерявам да вземам душ, ако преди това не съм те заключил в дрешника.

Той наведе рамо и Джейн усети, че я слагат върху нещо меко. Вдигна очи и видя собственото си отражение.

Косата й беше разрошена, нощницата й - омотана около бедрата, кожата й - зачервена. Кал, който стоеше до леглото, се приведе напред и погледна към огледалото под балдахина.

- Огледалце, огледалце от стената, коя ще бъде най-гола на земята?

Злата кралица! Джейн сграбчи една възглавница и я метна по него.

- Не си го и помисляй!

Хвърли се към другия край на леглото, ала той я сграбчи за нощницата и я издърпа назад.

- Време е добрият стар Гуфи да изчезне, за да може възрастните да си поиграят.

- Не искам да играя с теб и да не си посмял да ме съблечеш, арогантен задник такъв!

Матракът хлътна, когато Бонър я възседна.

- Нямаше как да не забележа, че твоят наистина си го бива. Какво ще кажеш да го поразгледам по-отблизо?

Посегна към ръба на нощницата й.

- Недей, Кал. - Джейн притисна дрехата към бедрата си, но още докато го правеше, си даде сметка, че всъщност иска той да я съблече. И защо не? Нали бяха женени?

Все така обкрачил бедрата й, той се поотдръпна, подпирайки се на десния си крак.

- Нали не си мислиш сериозно, че ще живеем заедно цели три месеца без никаква физическа близост?

Сърцето й биеше лудешки, тялото й тръпнеше от желание, а умът й крещеше истината. Бомбардировача не изпитваше и капчица привързаност към нея. За него Джейн не бе нищо повече от сексуално удобство. Тя стисна зъби.

- Забрави ли, че не ме харесваш?