- Косата ти ми харесва - подхвърли Бонър.
Джейн я беше пуснала, бе свалила очилата си и бе отделила двойно повече време от обикновено, за да се гримира. От начина, по който погледът му се плъзна по нея, й се стори, че харесва не само прическата й. Изведнъж той се намръщи.
- Никакви изненади тази вечер, ясно?
- Да. - Тя реши да го подразни, само и само да престане да мисли за предишната нощ. - Не искаш ли да метнеш сакото си върху главата ми, за да си сигурен, че никой от съседите няма да ме види? Ама какви ги говоря! Ако някой ме забележи, винаги можеш да им кажеш, че съм майката на някоя от приятелките ти.
Съпругът й я сграбчи за ръката и я поведе към входната врата.
- Някой ден в близко бъдеще ще ти залепя голямата уста с тиксо.
- Невъзможно. Вече ще си мъртъв. В гаража видях една електрическа ножица за подрязване на жив плет.
- Тогава ще те завържа, ще те метна в някой дрешник и ще те заключа в него с дузина прегладнели плъхове.
Джейн повдигна вежди.
- Много добре.
Той изсумтя и отвори входната врата.
- Тук сме - извика Лин.
Кал я въведе в красиво обзаведен хол, издържан почти изцяло в бяло, с акценти в прасковено и ментовозелено. Джейн едва успя да огледа стаята, когато вниманието й бе привлечено от един от най-поразяващо красивите мъже, които беше виждала някога.
- Джейн, това е брат ми Итън.
Най-младият Бонър пристъпи напред, пое ръката й и я погледна с мили сини очи.
- Здравей, Джейн. Най-сетне се срещаме.
Тя имаше чувството, че се разтопява и реакцията й към него така я изненада, че едва успя да отговори на поздрава му. Въз-можно ли бе този русокос мъж с изваяни черти и мек глас наистина да е брат на Кал? Докато се взираше в очите му, изпита същия прилив на емоции, който я заливаше понякога, когато видеше новородено бебе или снимка на майка Тереза. Улови се, че хвърля крадешком поглед към съпруга си, чудейки се дали не беше пропуснала нещо.
Той сви рамене.
- Не ме гледай. Никой от нас не може да си го обясни.
- Мислим, че може да е бил сменено дете, като в приказките. - Лин се надигна от дивана. - Той е срамът на семейството. Един господ знае, че останалите имаме списък с грехове, дълъг цял километър, но в сравнение с него изглеждаме дори още по-зле.
- Така и трябва. - Итън гледаше Джейн с абсолютна прямота. - Те до един са изчадия на Сатаната.
Джейн вече бе достагьчно добре запозната с чувството за хумор на семейство Бонър.
- А в свободното си време ти сигурно удряш възрастни дами по главата, за да ги обереш.
Итън се засмя и се обърна към брат си.
- Виждам, че най-сетне си намерил жена, която си я бива.
Кал измърмори нещо под носа си и я изгледа, напомняйки й безмълвно, че от нея се очаква да ги отчужди, а не да се сприятелява с тях. Тя не бе забравила, но и не беше допуснала да мисли твърде много за това.
- Баща ти имаше едно раждане - каза Лин, - но би трябвало да се върне всеки момент. Третото дете на Бетси Уудс. Нали я помниш - тя беше момичето, с което отиде на първия си бал. Мисля, че баща ти е изродил бебетата на всички момичета, с които някога сте излизали и тримата.
- Татко наследи практиката на баща си - обясни Итън. - В продължение на доста време беше единственият лекар наоколо. Сега има кой да му помага, но въпреки това продължава да работи твърде много.
Разговорът напомни на Джейн, че скоро ще й се наложи да си намери лекар. И това нямаше да бъде Джим Бонър.
Сякаш мислите й го бяха извикали като с магия, защото в този миг той се появи на прага. Беше разчорлен, изглеждаше уморен и Джейн видя как по лицето на Лин пробяга тревога.
Джим прекрачи прага и силният му глас отекна в стаята.
- Как така никой не пие?
- В кухнята има кана с маргарити. - Бръчките по челото на Лин се изгладиха и тя тръгна към вратата.
- Ще дойда с теб - каза Джим. - Не мога да понасям тази стая, не и откакто ти и онзи префърпунен декоратор я съсипахте.
Джейн смяташе, те стаята е прелестна и забележката му й се стори несправедлива. Четиримата последваха Лин в кухнята, чието топло борово обзавеждане и подбрани с вкус аксесоари й придаваха уютен провинциален чар. Професорката неволно се зачуди как Кал е в състояние да търпи собствената си крещяща къща, след като беше отраснал в толкова приятно място.
Джим подаде една бира на сина си и се обърна към снаха си.
- Какво ще кажеш за една маргарита?
- Бих предпочела нещо безалкохолно.
- Баптистка?
- Моля?
- Въздържателка ли си?
-Не.
- Намира ни се доста приятно бяло вино. Амбър се превърна в нещо като експерт по вината, нали, миличка?
Думите му звучаха като похвала на горд съпруг, но в тях се долавяше хапливост, която говореше друго.
- Достатъчно, татко. - В гласа на Кал имаше стоманени нотки. - Не знам какво става тук, но искам да престане.
Баща му изпъна рамене и погледите им се сблъскаха. Въпреки че Стойката на Кал си остана небрежна, стоманеният блясък в очите му предупреди по-възрастния мъж, че е прекрачил границата.
