Гърдите на Лин бяха толкова стегнати, че едва успяваше да си поеме въздух, докато колата се носеше по тесния, криволичещ път. Тази част от шосето беше опасна, ала тя минаваше оттук в продължение на години и дори сълзите не можеха да я накарат да намали скоростта. Знаеше какво иска той от нея - да разтвори сърцето си за него и оттам пак да струи любов, както някога. Любов, на която никога нямаше да й отвърнат със същото.
Докато се бореше за глътка въздух, си спомни урока, научен преди много години, когато все още беше почти дете, наивно и глупавичко шестнайсетгодишно момиче, напълно убедено, че любовта е в състояние да преодолее пропастта между тях. Ала наивността й не бе продължила дълго. Две седмици след като му каза, че е бременна с Гейб, а Кал беше само на единайсет месеца, невинността й бе съкрушена завинаги.
Би трябвало да се досети, че ще стане така, но разбира се, не беше. Когато му съобщи, че е бременна, буквално преливаше от щастие, въпреки че Кал все още нямаше и годинка, а те и така едва се справяха. Той просто си седеше, докато тя бъбреше развълнувано:
- Само си помисли, Джим! Още едно миличко бебе! Може би този път ще е момиче. Може да я кръстим Роуз или Шарън. О, толкоз бих се радвала да си имам момиченце! Но момче може пък да е по-добре, та Кал да си има някого, с когото да се боричка.
Когато изражението му не се промени, бе започнала да се плаши.
- Знам, че в началото ще ни е малко трудничко, но бизнесът с курабиите върви страшно добре и само си помисли колко много обичаме Кал. И от сега нататък ужасно ще внимаваме да няма и други. Радваш се за бебето, нали, Джим? Кажи ми.
Ала той не бе отговорил; просто излезе от малкия им апартамент, като я остави сама и уплашена. Беше седяла в тъмното в продължение на часове, преди той да се върне. Не бе казал нито дума. Вместо това я издърпа в леглото и я люби с необузданост, която прогони страха й.
Две седмици по-късно, докато Джим беше на лекции, свекърва й бе дошла да я посети. Милдред Бонър й заяви, че Джим не я обичал и искал развод. Възнамерявал да й го съобщи в нощта, в която му съобщила, че е бременна, но сега се чувствал длъжен да остане до нея. Ако наистина го обичала, бе добавила Милдред, щяла да го остави да си отиде.
Лин не й беше повярвала. Той никога не би поискал развод, защото я обичаше. Нима не й го доказваше всяка вечер в леглото им?
Когато се прибра от библиотеката, където беше учил, тя му разказа за посещението на майка му, очаквайки той да се разсмее и да го обърне на шега. Само че не го беше направил.
- Каква полза да говорим за това сега? Ти отново забременя, така че никъде не мога да отида.
Розовият свят, който си бе изградила, рухна в краката й. Всичко бе просто илюзия. Само защото му харесваше да прави секс с нея, не означаваше, че я обича. Как бе могла да бъде толкова глупава? Той беше Бонър, а тя - Глайд.
Два дни по-късно майка му отново дойде в апартамента, като същински огнедишащ дракон, настоявайки Лин да върне свободата на сина й. Тя била неграмотна, необразована, позор за него! Можела единствено да го дърпа назад.
Всичко, което Милдред каза, бе вярно, но колкото и да обичаше Джим, Лин знаеше, че няма да го остави да си върви. Ако беше сама, би се справила, ала децата й се нуждаеха от баща.
Откри неподозиран дотогава източник на сила, който й даде смелостта да се опълчи на майка му.
- Ако не съм достатъчно добра за него, тогаз най-добре ми изправете кривините, защото с децата ми няма да ходим никъде.
Не бе станало лесно, но постепенно между двете жени се бе зародило крехко съюзничество. Лин прие наставничеството на Милдред Бонър във всичко: как да говори и да ходи, какви ястия да приготвя. Беше настояла, че Амбър звучи просташки и че от сега нататък трябва да се нарича Лин.
Докато Кал си играеше в краката й, тя поглъщаше книгите от списъците за курса по английски на Джим; понякога оставяше малките на грижите на една жена, чиито деца бавеше друг път в замяна, за да може да се промъкне в някоя от по-големите аудитории и да се внедри в лекции по история, литература и изкуство - предмети, които подхранваха поетичната й душа.
Гейб се роди и семейството разтвори кесията, достатъчно, за да поемат разходите на Джим за училище, както и нейните медицински сметки. Парите все още бяха малко, но поне вече не живееха в крайна оскъдица. Милдред настоя да се преместят в по-хубав апартамент, обзаведен с мебели на семейство Бонър.
Преобразяването на Лин бе толкова постепенно, че тя никога не разбра кога всъщност съпругът й го осъзна. Той продължи да я люби почти всяка вечер и ако не го закачеше, разсмееше или шепнеше палави думи в ухото му, сякаш не я забелязваше. Тя стана по-сдържана и извън спалнята и одобрителните му погледи от време на време бяха наградата й за проявения самоконтрол. Постепенно се научи да държи любовта към мъжа си скрита там, където не можеше да засрами никого.
