Бебето е мое полностью

- С вкус на фъстъци или обикновени?

Той помисли малко.

- Вероятно няма да е добра идея да се започне направо с нещо прекалено сложно. Аз бих опитал с обикновени.

- Мъдър избор. - Тя сипа мляко в собствената си купа и се настани до него.

Той я погледна.

- Наистина ли смяташ да го ядеш?

- Разбира се. Това са овесени ядки така, както Бог ги е предвидил да бъдат консумирани.

Той се пресегна без никаква подкана и гребна с лъжицата си кафявата захар, която се стопяваше в средата.

- Не е зле.

- Взе ми кафявата захар!

- Но знаеш ли какво наистина ще му върви?

- Нека да помисля... „М&М“?

- Никак не си глупава. - Той взе кутията с „Лъки Чармс“ и изсипа малко от съдържанието й върху овесената й каша. -Това ще й придаде хрупкавостта, която й липсва.

- Е, страшно ти благодаря.

- Ама наистина много ми харесват парченцата маршмелоус.

- Вече го спомена. - Тя побутна настрани нежеланата добавка към кашата си и загреба нова хапка. - Нали знаеш, че тези закуски са за деца?

- Аз съм си дете по душа.

Единственото у него, което й напомняше за дете, беше незрялото му отношение към жените. Какво ли го беше задържало навън чак до три сутринта? Свалянето на по-млади жени?

Не виждаше причина да остане в неведение.

- Къде беше снощи?

- Следиш ли ме?

- Не. Не можах да спя добре и те чух да се прибираш много късно, това е всичко.

- Къде съм бил няма нищо общо с теб.

- Има, ако си бил с друга жена.

- Това ли си мислиш?

Погледът му се плъзна по тялото й, жест, който Джейн изтълкува като психологическа война. Тя носеше червена тениска с уравненията на Максуел, макар че последното не се виждаше, запасано в панталона й. Очите му се задържаха върху ханша й, който определено не беше толкова слаб, колкото той беше свикнал да вижда у жените си. Все пак, не изглеждаше особено критичен и това й вдъхна малко увереност.

- Мина ми през ума. - Тя побутна купичката с овесена каша настрани и го погледна изучаващо. - Просто искам да знам какви са правилата. Не сме разговаряли за това и мисля, че трябва да го сторим. Свободни ли сме да спим с други хора, докато сме женени?

Веждите му подскочиха.

- Ние? Какво е това ние?

Джейн се постара лицето й да си остане безизразно.

- Моля? Не те разбирам.

Кал зарови пръсти в косата си, която доста беше пораснала през последните няколко седмици и сега щръкна от едната страна.

- Ние сме женени - отсече той рязко. - Това е.

- Това е какво?

- Това е то.

-Хм.

- Ти си омъжена жена, при това - бременна. В случай че си забравила.

- А ти си женен мъж. - Тя направи пауза. - В случай че си забравил.

- Именно.

- Е, това значи ли, че може да се забавляваме с други, докато сме обвързани, или не?

- Означава, че не може!

Джейн прикри облекчението си като стана.

- Добре. Значи, не може да спим с други, но може да гуляем незнайно къде до малките часове на нощта, без обяснения и без извинения, така ли?

Гледаше го как обмисля думите й и се зачуди как ли ще го увърти, за да се измъкне. Не остана особено изненадана, когато той дори не се опита да го направи.

- Аз мога да гуляя. Но не и ти.

- Ясно. - Джейн взе купичката си и я занесе в мивката. Усещаше, че съпругът й очаква бурна реакция от нейна страна и вече го познаваше достатъчно, за да подозира, че предвкусва удоволствието от това да защити позиция, която и сам знаеше, че е погрешна. - Е, предполагам, че от твоята гледна точка, това е логично.

- Така ли?

- Разбира се. - Тя му отправи кадифена усмивка. - Как иначе би могъл да убедиш света, че все още си на двайсет и една?

В сряда вечерта Джейн отдели доста време, за да се приготви за загадъчната среща, на която най-сетне се бе съгласила да отиде, въпреки опасенията си. Взе си душ, гримира се и се напарфюмира. След това се засрами от себе си, задето отдаваше такова значение на случая. Но беше прекарала толкова хубав ден, че й беше трудно да се сърди дълго. Работата й вървеше много добре, а за нейно удоволствие, тази седмица Кал като че ли прекарваше доста повече време в къщата. Днес дори си беше намерил извинение, за да я придружи по време на разходката й, твърдейки, че се тревожел да не се отплесне с някоя формула и да се изгуби.

На Джейн никак не й се искаше да си признае колко много й харесва да бъде край него. Никога досега не бе срещала някой, който да я кара да се омее както той, а острият му като бръснач ум я държеше нащрек. Каква ирония само, че интелектът му, който го правеше толкова привлекателен в очите й, бе и източникът на най-голямата й тревога.