Бебето е мое полностью

Пропъди неприятното напомняне за бъдещето на детето си и се замисли за очукания червен форд „Ескорт“, който й бяха докарали преди няколко часа и който сега беше скрит зад една стара барака в далечния край на земите на къщата. Да си купи кола втора употреба по телефона може и да противоречеше на повелите на здравия разум, но беше доволна от придобивката си. Вярно, автомобилът изобщо не хващаше окото с леко изкривената си врата, счупената предна решетка и калпавия опит да бъде приведен в по-добър вид, но се вместваше в бюджета й. А и единственото, от което тя се нуждаеше, бе нещо, с което да се придвижва през следващите няколко месеца, докато се върне в Чикаго при чудесния сатурн, който я очакваше в гаража й.

Освен това не възнамеряваше да държи колата си в тайна, но знаеше, че Кал ще побеснее, а искаше да се наслади на тази вечер, преди да му съобщи, че със затворничеството й е свършено.

Докато довършваше тоалета си, се усмихна. Бе последвала указанията му да си обуе дънки, ала вместо потничето, което й беше препоръчал, избра копринена блуза с цвят на черница, както и златни обици - големи халки, които бяха почти кич и които биха подхождали повече на някоя от кукличките на Кал, отколкото на теоретичен физик. Самата тя не бе сигурна защо ги харесва толкова.

Откопча най-горното копче на копринената си блуза и видя как меката материя се разтвори, разкривайки дантелата, с която беше поръбен черният й сутиен. Погледа се изучаващо, въздъхна и отново закопча блузата. Засега май щеше да се задоволи с леко кичозните обици.

Докато слизаше по стълбите, Кал се показа във фоайето. Носеше стара тениска на „Старс“, която подчертаваше красиво оформените мускули на гърдите му и беше втъкната в чифт дънки - толкова тесни, избелели и окъсани, че спокойно можеше да е и гол.

Погледът му се плъзна по нея като ленив поток в горещ летен ден. Тя се изчерви и се препъна в стъпалото, та се наложи да се улови за парапета.

- Нещо не е наред ли? - невинно попита той.

Задник! Прекрасно знаеше какво не е наред. Мъжът й беше истинска сексуална фантазия от плът и кръв.

- Съжалявам. Мислех си за теорията на Зайбърг и Уитън. Доста е сложна.

- Бас държа. - Очите му я обходиха по начин, от който Джейн почувства, че времето, което бе посветила да се конти, не беше отишло напразно. - Не можа да намериш потниче с голямо деколте, а?

- Всичките са за пране.

Той се усмихна и докато гледаше как неочакваната трапчинка се появява върху бузата му, Джейн се зачуди какво прави с мъж като него. Бе толкова по-красив от нея, че спокойно можеше да е дошъл от друга слънчева система.

Осъзна, че си е забравила якето и се обърна, за да изкачи стълбите и да го вземе.

- Вече се уплашихме и бягаме?

- Трябва ми връхна дреха.

- Вземи това.

Кал отиде до дрешника и извади сив суичър с цип. Джейн се доближи до него и той наметна дрехата около раменете й, при което ръцете му се задържаха върху нея за миг. Тя усети наситения мирис на бор, сапун и нещо, което принадлежеше единствено на него, опияняващ намек за опасност.

Меките гънки на дрехата покриха ханша й. Джейн сведе очи надолу и й се прииска да беше от онези жени, които са страшно секси в мъжки дрехи, но подозираше, че изглежда просто дундеста. Съпругът й обаче като че ли не откриваше нищо, което да не й е наред, и това й вдъхна увереност.

Бе оставил джипа на двора и както винаги, й отвори вратата. Докато се возеха по шосето, тя си даде сметка, че е нервна и й се прииска той да каже нещо, за да поразсее напрежението, но на него явно му бе достатъчно просто да шофира.

Прекосиха града, където магазините, както и „Петикоут Джънкшън Кафе“ вече бяха затворени за през нощта. В една странична уличка забеляза обляна от светлина сграда, около която бяха паркирани доста коли. Досети се, че това трябва да беше „Планинаря“.

Излязоха от града и поеха покрай планината Хартейк. Тъкмо когато започна да се чуди дали не са тръгнали към Ани, той намали скоростта и свърна по един изровен чакълест път. Фаровете осветиха разнебитена постройка, не по-голяма от будка, която се издигаше от другата страна на тежка верига, препречила пътя.

- Къде сме?

- Виж сама.

Кал спря колата, извади едно фенерче изпод седалката и като свали прозореца, насочи лъча му навън.

Джейн наведе глава и видя знак с формата на звезда, белеща се лилава боя и думите „Гордостта на Каролина“.

- Тук ли реши да ме изведеш на среща?

- Каза, че никога не си била с гадже в автокино като тийнейджърка. Реших, че трябва да наваксаш.

И като се ухили широко на слисаното й изражение, угаси фенерчето и слезе от колата, за да откачи веригата. След това се върна и подкара колата по изровения път, от което Джейн здравата се поразтърси.

- Първата ми среща с мултимилионер - измърмори тя - и ето какво получавам.

- Не ме наскърбявай, като ми кажеш, че вече си гледала този филм.