Бебето е мое полностью

Тя се усмихна и сграбчи дръжката на вратата, за да не се удари в нея. Въпреки оплакванията си, всъщност не беше недоволна от идеята да бъде насаме с него в това пусто място. За бебето щеше да е хубаво, каза си тя, ако двамата с Кал се поопознаеха малко по-добре.

Светлината на фаровете обходи изоставения парцел, който приличаше на някакъв зловещ фантастичен пейзаж с концентричните си купчинки пръст и редици метални стълбове с високоговорители. Колата се люшна напред, когато той се насочи съм задната част на автокиното, и Джейн сграбчи с една ръка таблото пред себе си, докато с другата инстинктивно закри корема си.

Съпругът й погледна към нея.

- Събудихме малкия, а?

За първи път говореше за бременността й без враждебност. Стори й се, че в нея сякаш разцъфва цвете и по устните й се разля усмивка.

Кал сви в последния ред и каза:

- След минутка отново ще може да заспи. Стига да не е прекалено зает да решава уравнения.

- Няма да го намираш толкова забавно, когато тя започне да подрежда топчетата от зърнената си закуска на групички от по десет, докато останалите деца още ги предъвкват.

- Кълна се, не познавам друг, който да се тревожи повече от теб. Държиш се така, сякаш да имаш акъл в главата е най-голямата трагедия на света. Момчето ще си е съвсем добре. Я ме погледни мен. Фактът, че съм умен, изобщо не ме тревожи.

- То е защото държиш интелекта си под ключ.

- Ами тогава вземи заключи и твоя за малко, та да можем да изгледаме филма на спокойствие.

Джейн нямаше какво да му отговори, затова дори и не се опита.

Той се приближи до средата на последния ред, точно пред една провиснала метална ограда, и паркира на едно от означените места, така че предните колела бяха повдигнати от купчината пръст. След това взе високоговорителя, вкара го в колата, окачи го на кормилото и затвори прозореца, за да задържи навън студения нощен въздух. Джейн се въздържа да отбележи, че говорителят няма кабел.

Той изключи фаровете и двигателя, потапяйки ги в мрак, нарушаван единствено от тънкия сърп на луната. Тя насочи вниманието си към далечния екран, разполовен от един сребрист лунен лъч.

- Трябваше да дойдем по-рано, за да си намерим по-добри места.

- Последният ред е най-хубавият.

- И защо?

- Няма малки деца, провесени през прозорците. Държа на усамотението си, когато съм излязъл, за да се понатискам с някого.

Джейн преглътна с усилие.

- Затова ли ме доведе тук?

- В общи линии, да.

-О!

- Проблем ли имаш?

Луната се мушна зад няколко облака, потапяйки ги в пълна тъмнина. Кал запали осветлението в колата и Джейн видя как ъгълчето на устата му се повдигна - съвършена картина на доволен от себе си мъж. Той се обърна към задната седалка, протегна се и извади голям пакет пуканки.

Умът й изпращаше предупреждения със скоростта на светлината, но тя не беше в настроение да слуша. Искаше да бъде ухажвана, а съпругът й правеше точно това, макар и да беше избрал особен начин да го стори. И независимо какво говореше,

Джейн не вярваше, че все още я мрази, защото се усмихваше твърде много, когато бяха заедно.

Освен това беше хитър като лисица, напомни си тя и дори не се бе опитал да скрие факта, че я желае. И тъй като моралният му кодекс очевидно диктуваше вярност, поне през следващите няколко месеца, трябваше или да я съблазни, или да остане на сухо. Искаше й се да мисли, че щеше да се опитва да я спечели, дори ако не бяха хванати в капана на тази невъзможна ситуация, но не можеше да го повярва напълно. Май се налагаше компромис.

- Нямам нищо против, стига да си наясно, че няма да стигна до края на първата среща.

Той отвори пакета и извади шепа пуканки.

- За което те уважавам. Разбира се, може би трябва да обсъдим точно кое броиш за първа среща. Защото май си спомням един изненадващ подарък за рождения...

- Кал...

Мъжът й натъпка пуканките в устата си.

- В хладилната чанта на задната седалка има бира и сок. Виж дали можеш да я стигнеш.

Джейн се обърна и видя малък стиропорен контейнер върху седалката. Коленичи и посегна към него, само за да усети как бавно, но неудържимо полита напред. Докато непохватно се опитваше да се закрепи върху задната седалка, чу смях, в който сякаш се долавяха сатанински лукави нотки.

- Добра идея, сладурче. Май и аз ще се присъединя към теб отзад.

И преди тя да успее да реагира, той слезе от колата, влезе през задната врата и се настани до нея. Джейн оправи блузата си.

- Като те гледам, бащите сигурно са бързали да заключат дъщерите си, когато са те виждали да се задаваш.

- Най-добрите си трикове научих едва в колежа.

- Защо просто не млъкнеш, за да гледаме филма на спокойствие?

- Първо ми подай една бира.

Джейн го стори, като извади кутия с ябълков сок за себе си и отказа да си вземе от пуканките. Той отпиваше от бирата си, тя - от сока си. И двамата облегнаха глави на седалката, потънали в приятно мълчание, докато лампичката в колата грееше меко над тях.

Той протегна ръка върху седалката зад нея.

- От този филм ме избива на любов.

Сърцето й прескочи един удар.