Около осем часа на другия ден Кал влезе в кухнята. Не беше в настроение нито за срещата си в девет часа с един от общинските съветници, организирана от Итън, за да обсъдят антидрога програмата, нито за обяда с майка си, на който възнамеряваше да се опита да я вразуми, но нямаше как да отмени никоя от тях. Може би ако се беше наспал, нямаше да е толкова кисел.
Само че не можеше да вини за калпавото си настроение нито липсата на сън, нито схванатите си стави. Виновна беше онази секс усойница, за която се беше оженил. Ако не бе така обсебена от мисълта за нищо на света да не си свали дрехите, той щеше да спи като къпан предишната нощ.
Когато влезе в кухнята, я видя да седи до кухненския плот и да похапва здравословно на вид хлебче, намазано с мед. В сцената имаше нещо толкова по домашному уютно, че дъхът му спря. Не това искаше! Не искаше къща, жена и бебе, което скоро щеше да се роди, особено когато Кевин Тъкър беше само на пет километра оттук. Не беше готов за това.
Забеляза, че тя бе спретната както обикновено. Златистото й поло беше втъкнато в чифт панталони с цвят каки, които не бяха нито твърде тесни, нито прекалено широки, а косата й беше опъната назад с помощта на кафявозеленикава лента. Не носеше почти никакъв грим, освен малко червило. Във външния й вид нямаше нишо сексапилно. Защо тогава му се струваше толкова съблазнителна?
Извади нова кутия „Лъки Чармс“ от килера, а след това си взе купа и лъжица. Трясна млякото върху плота по-силно, отколкото беше нужно, и я зачака да му потърси сметка за начина, по който беше избягал снощи. Знаеше, че не беше постъпил особено кавалерски, но тя беше наранила гордостта му. Сега щеше да му се наложи да си плати за това, макар че последното, от което се нуждаеше в осем сутринта, бяха женски крясъци.
Джейн повдигна вежди над ръба на очилата си.
- Все още ли пиеш полумаслено мляко?
- А не може ли?
Той отвори кутията „Лъки Чармс“.
- Противно на това, което милиони американци мислят, полумасленото мляко не е нискомаслено. За доброто на артериите си наистина би трябвало да минеш на обезмаслено или поне на такова от един процент.
- А ти би трябвало да си гледаш шибаната работа. - Зърнената закуска изтрополи в купата. - Когато ми потрябва...
Така и не довърши, неспособен да повярва на очите си.
- Какво не е наред?
- Погледни само!
- Мили боже!
Той се взираше в зърнената закуска. Парченцата маршмелоус липсваха! Видя цял куп захаросани овесени ядки, ала нито едно парченце маршмелоус. Никакви многоцветни дъги, зелени детелини, сини луни или лилави подкови, нито едно жълто каквото-там-му-беше-името. Нито едно-едничко парченце маршмелоус.
- Може би някой е направил нещо на кутията - предположи тя с хладния си глас на учен.
- Няма кой! Беше запечатана, когато я отворих. Нещо трябва да се е объркало във фабриката.
Той скочи от стола и отиде да си вземе друга кутия. Само това липсваше, за да му скапе напълно гадната сутрин. Изпразни първата кутия в кошчето за боклук, отвори новата и я изсипа в купата, но единственото, което видя, бяха овесени парченца. Никакви маршмелоус.
- Не мога да повярвам! Ще напиша писмо на президента на фирмата! Нямат ли никакъв контрол на качеството?
- Сигурна съм, че е изключение.
- Не ме интересува какво е. Важното е, че изобщо не би трябвало да се случва. Когато човек си купи кутия „Лъки Чармс“, има някакви очаквания.
- Не искам хлебчета и със сигурност не искам никакво обезмаслено мляко. Искам „Лъки Чармс“! - Той отиде в килера и извади последните три кутии. - Гарантирам ти, че поне в една от тях ще има маршмелоус.
Обаче грешеше. Отвори и трите кутии, но не намери нито едно от скъпоценните парченца там.
Междувременно професорката беше приключила с хлебчето си и го наблюдаваше с хладни очи, зелени като липсващите детелини от маршмелоус.
- Мога да ти направя овесена каша. Или пълнозърнесто мюсли. Мисля, че имам такова.
Кал беше бесен. Нямаше ли нещо в живота му, на което можеше да разчита? Заради професорката умът му сякаш правеше акробатически премятания - Кевин Тъкър се беше материализирал от нищото, майка му бе напуснала баща му, а сега парченцата маршмелоус липсваха в пет кутии от любимата му закуска.
- Не искам нищо!
Тя отпи глътка мляко и го погледна съвършено спокойно.
- Не е никак здравословно да започнеш деня, без да си закусил добре.
- Ще рискувам.
Искаше му се да я метне през рамо, да я отнесе в стаята и да довърши онова, което беше започнал предишната нощ. Вместо това извади ключовете от джоба си и отиде в гаража.
Маршмелоус. Стотици миниатюрни маршмелоус покриваха седалките на колата му. Червени балони, розови сърца, сини луни. Бяха пръснати навсякъде. По контролното табло, върху седалките - и отпред, и отзад.
Пред очите му се спусна червена пелена. Затръшна вратата и връхлетя в кухнята. Щеше да я убие!
Тя седеше до плота и отпиваше от чаша с чай.
- Забрави ли нещо?
- О, да и още как - пропуснах да те натупам здравата.
